Не това не е фантастика, рибите не са мълчаливи, те също издават звуци. Разговора на рибите са подслушали новозеландски учени. Записите са направени в морския резерват Лий. Оказало се, че рибите са доста словоохотливи и могат да издават различни звуци.
Почти всички риби издават звуци, но не всички могат да бъдат чути. Силата и честотата на звука зависят от вибрациите на мускулите разположени по продължение на въздушните мехури, които рибите използват като резонатори.
Рибите разговарят, за да привлекат индивиди от своя род, да изгонят хищниците или да се ориентират в местността.
За да получат такива оригинални записи на рибешките беседи, учените са се спуснали не само на морското дъно, но са поставили уловената риба в огромни аквариуми. Когато преминат процеса на адаптация, рибите започват да говорят по между си. Следващия етап от изследването ще бъде разшифроването на тези разговори.
Учените са забелязали, че рибите са склонни към разговор при особени случаи, например по време на хвърлянето на хайвера. Предполага се, че това става с цел синхронизацията в процеса на оплождането.

Не за човек, а за средиземноморския червей Bonelia viridis става дума. При този вид червей женската държи мъжкия не под чехъл, а под още по голям гнет.
Оплождането при този вид червеи е много оригинален.
Личинките на Bonelia viridis се прилепват до възрастната женска. Тя отделя специално вещество бонелин, което превръща личинката в малък самец. Той изпълзява в устата й и мигрира в матката.
В тялото на женската самеца става паразит, но пък опложда яйцеклетките й.

В град Ту Ривърс в Щата Висконс собственик на една аптека Едвард Бернар умело избегнал закона, забраняващ използването на млечни коктейли в неделя.
Причината за тази забрана били звуците, който съпровождали употребата на този вид коктейли. За религиозните хора в този град  те се явявали крайно вулгарни в този свят ден.
Бернар не бил от тези продавачи, който бързо се отказват от бизнеса си, когато има отлив от клиенти. Затова, когато му поръчвали напитка в „святия ден“, той слагал в чинийка сладолед и го поливал със сироп, по късно прибавял и плодове. Удоволствието струвало 5 цента.
Резултата не закъснял. Клиентите му  не намалили, но се и увеличили.
Това станало през 1881 г.

Навярно сте чували  съвета: „За да привлечете вниманието му, смейте се на шегите му“. Това достатъчно ли е за едно бъдещо брачно съжителство?
Изследователи са стигнали до следния извод: Жените обичат остроумните мъже, а мъжете предпочитат жени, които се смеят на шегите им. Може би ще се съгласите с мисълта, че хората с добро чувство за хумор са по-привлекателни.
Интересно е, че мнението на мъжете за жените не зависи от остроумието им. Такава е мъжката психология. Външността на жената в първия етап от запознанството натежава най-много. Жените напротив, разглеждат мъжа с добро чувство за хумор като потенциален партньор. За тях той е по-привлекателен, интересен и популярен.
Учените са разбрали, че мъжете и жените еднакво уважават чувството за хумор, но влагат различен смисъл в него. Жените ценят способността на мъжете да разсмиват, а мъжете – да разбират шегата.
По време на едно изследване на 130 студента представили двама човека от различен пол. Единият от тях бил смешник, а другия оценявал хумора. Студентите трябвало да отговорят на въпроса, с кого от посочените хора биха завързали бъдещи отношения. Жените предпочели шегаджията, а мъжете жената, която смята своя партньор за остроумен. Този малък нюанс може да ви помогне  при завоюването на човека на мечтите ви.
Хумора засяга потомството. Съгласно съществуващите психологически теории, жените предпочитат остроумните мъже, защото присъствието на чувството за хумор в човека свидетелствува за жив и здрав ум и съответно добри гени. Това е най-лесния начин да се уверите, че избраникът ви има добри умствени способности и богато въображение.
Колко е важно това за хора, които търсят сродни души не знам, но тези, които съветват младите обикновенно казват: „Ако не се интересувате от даден човек, не се смейте на шегите му, дори ако са прекалено смешни“.

Такъв вид топливо се преви от водорасли. Те са евтина и високопродуктивна суровина за добиване на биогориво.
Според експертите от водораслите може да се произведе 30 пъти повече енергия от акър, отколкото при сухоземните, като соята.
На фона на растящите цени на изкопаемите горива, се проявява все по-голям интерес към развъждането на водорасли. Едно от превъзходствата на този вид гориво е неговото бързо биоразлагане и относителна безопасност за околната среда, ако има изтичане от него.
Водорасловото гориво има и своите трудности при производство. На първо място е необходима голяма площ за отглеждането на водорасли. Министерството на енергетиката в САЩ смята, че ако се заменят всички нефтени горива с водораслови, то на фермите за производство на водорасли ще са им необходими 38, 649 кв. км, което приблизително съответства на областта Мериланд или 1,7 от площта за зърнени култури през 2000 г.
Повечето от биогоривата се произвеждат чрез преобразуване на органичните вещества в тях, но има и алтернативен подход, основан на това, че някои водорасли в природата изработват етанол.
Въпреки недостатъците на един или друг вид алтернативно гориво, не трябва да се умаловажават възможностите за използването им. Не трябва да се спираме до тук, а е необходимо да се продължи работата в тази насока. Ресурси в природата има, макар някои от тях да сме поизчерпили.