Става дума за Александрийския фар. Построен е на острова срещу пристанището. Той е бил чудо на технологията и архитектурата.
Проектиран е от малоазийския грък Состратос. По всяка вероятност е завършен през 279г. пр. Хр.
Издигал се е насред покрит с колонада двор и е имал четири етажа.
Квадратният долен етаж е бил осеян с множество прозорци и в него имало около 300 помещения, в които бил настанен обслужващият персонал. В центъра имало двойна спираловидна стълба, по която с помощта на машини се вдигало горивото.
Вторият етаж бил осмоъгълен и се заемал изцяло от спираловидната стълба. Над него се издигал кръглия трети етаж, след който идвал ред на самия фар.
На върха вероятно е имало някакво тайнствено огледало, което изпълнявало ролята на гигантска увеличителна леща, с чиято помощ се наблюдавали корабите на голямо разстояние. Същевременно то можела да фокусира и насочи слънчевите лъчи към неприятелската флотилия и да я подпали.
Според една легенда византийският император искал да нападне Александрия, но се уплашил да не би „магическото огледало“ да открие и унищожи корабите му. За това изпратил свой агент, който спечелил благоволението на халифа и му казал, че под фара лежи заровено съкровището на Александър Македонски.
Халифът наредил сградата да бъде разрушена и преди жителите на града да успеят да се намесят, двата горни етажа, включително и магическото огледало, рухнали в морето
Оттогава фарът бил само жалък остатък от някогашното величие, а на върха му горял голям огън.
Днес от него е останало още по малко.
Неизвестно оръжие
Това е такъв вид оръжие, който стопява кирпича или камъка до стъклоподобна маса. За получаването й се изисква много висока температура. Съвременните учени не са в състояние да обяснят феномена. Опитите да се пресъздаде такова оръжие са завършили с провал.
Стопени крепости са открити в Шотландия, Ирландия, Франция, Турция, Индия и дори в Перу.
Ядрените оръжия вършат добра работа, но чрез тях не може да се обясни процеса на стопяване. За виновник се смята една загадъчна субстанция наречена „гръцки огън“.
Тази смес се е използвала в морските боеве. Изстрелвала се е с катапулти към вражеските кораби. Предизвиканият пожар не могъл да се изгаси с вода. Гръцкият огън можел да гори и под водата. Очевидно става въпрос за непознато химично съединение. Макар да правим някакво предположение за състава му, то все още си остава загадка. А как подобна субстанция е могла да стопи кирпичените и каменните крепости става още по-голяма загадка.
Вероятно става дума за друг вид „гръцки огън“.
Невероятен удар от морска щука
В района на архипелаг в югоизточната част на САЩ морска щука изскочила от водата и нанесла травма на жена, която била там.
Според лекарите, в резултат на този инцидент, 45-годишна жена е получила доста сериозна рана на гърдите.
Партньора й твърди, че огромната риба е изскочила от водата и ударила жената. Тя паднала във водата, а след това сама се добрала обратно в лодката.
Мъжът извикал помощ по мобилния си телефон. Жената била пренесена в болницата с хеликоптер.
От къде произхожда детектор на лъжaта
Според легендата първият детектор на лъжата в света бил създаден от един индийски жрец. Той поставял заподозрения и едно „вълшебно магаре“ в запечатана стая, като заповядвал на заподозрения да дръпне опашката на магарето. Ако магарето започнело да реве, това означавало, че заподозреният е лъжец. Ако магарето запазело мълчание, то заподозреният казвал истината.
Старейшината намазвал тайно със сажди магарешката опашка. След като заподозреният бъдел изведен от стаята, той обикновено обявявал, че е невинен, защото магарето не е издало звук, когато той го е дръпнал за опашката, но жрецът проучвал ръцете на заподозрения. Ако ръцете били чисти, това означавало, че той лъже.
Понякога заплахата от използване на детектор на лъжата е по-ефективна от самия детектор.
Първото „вълшебно магаре“ в днешни времена било създадено през 1913 г., когато психологът Уилям Марстън направил публикация, свързана с анализа на кръвното налягане на човека. Той открил, че кръвното се повишавало, когато някой изричал лъжа.
Това наблюдение върху кръвното налягане ни връща назад, когато заподозрените бивали разпитвани, а следователят ги държал за ръцете.
С течение на времето станало ясно, че детекторите на лъжата могат да бъдат излъгани. Най-прочутият случай бил този с двойния агент на ЦРУ Олдрич Еймс, който прибрал огромни парични суми от бившия Съветски съюз, изпращайки голям брой американски агенти на смърт и разкривайки тайните на ядрените оръжия, инсталирани в американския флот. В продължение на десетилетия Еймс издържал без никакво усилие голяма серия от тестове с детектори на лъжата.
Същото сторил и серийният убиец Гари Риджуей, убил общо петдесет жени.
През 2003 г. Националната академия на науките в САЩ публикувала унищожителен доклад за надеждността на детекторите на лъжата, в който се изброявали всички начини, по които тези детектори биха могли да бъдат измамени, а невинни хора — заклеймени като лъжци.
Умният Ханс
Един от най-прочутите случаи на телепатия не включвал подставено лице, а животно — Умния Ханс, кон чудо, който поразявал европейската публика през 90-те години на XIX век.
За удивление на зрителите Умния Ханс можел да извършва сложни математически изчисления. Ако например някой го помолел да раздели 48 на 6, конят тупал 8 пъти с копито.
На практика Умния Ханс можел да дели, да умножава, да събира дроби, да изписва думи буква по буква и дори да разпознава музикални тонове. Феновете на коня обявили, че той или е по-интелигентен от много хора, или може да прониква по телепатичен път в човешките мозъци.
Но Умния Ханс не бил плод на някаква хитра измама. Изумителната му способност да извършва аритметични операции заблудила дори дресьора му.
През 1904 г. видният психолог професор К. Щумпф бил доведен, за да анализира коня, и не успял да открие никакви очевидни доказателства за измама или за тайно изпращане на сигнали до коня, което само допринесло за популярността на Умния Ханс.
Три години по-късно обаче психологът Оскар Пфунгст, провел по-щателно изследване и накрая разкрил тайната на Умния Ханс. Всичко, което той правел в действителност, било да наблюдава и най-малките промени в изражението на лицето на неговия дресьор. Конят продължавал да тупа с копитата си, докато изражението на лицето на дресьора му не се променяло леко. В този момент той спирал да тупа.
Умният Ханс не можел да чете мислите на хората или да извършва аритметични операции, а просто бил проницателен наблюдател на човешките лица.