Китай е огромна по територия страна. В нея живеят изключително много хора. Един от най-актуалните проблеми в страната е развитието на пътната инфраструктура. По-специално високоскоростни влакове.
Китайските инженери работят над влак CRH-X Кобра, който ще бъде в състояние да развива средна скорост над 500 километра в час.
Новия проект „Ориент Експрес“, който ще свързва Пекин с Лондон, в Китай не е приоритетен. Първо място в плановете за развитие на инфраструктурата в страната е създаването на вътрешната мрежа за високоскоростните влакове.
Преди няколко седмици в Китай успешно са преминали изпитанията на високоскоростен влак CRH2-380а, който има максимална скорост 486 километра в час. Но това е промеждутъчен вариант по пътя на окончателната цел.
В края на краищата, китайски инженери учени са разработили нов вариант на влака CRH – CRH-X, който със своята форма, мобилност и способност да се огъва е получил кодово име Кобра.
Както се очакваше, средната скорост на влаковете CRH-X Cobra ще бъде по-голяма от 500 километра в час. И това съвсем не е маловажно.
Китай заема трето място по площ след Русия и Канада. Така, че бърза комуникация между отдалечени райони на страната е от ключово значение за бъдещия икономически просперитет, политическа стабилност и сигурност на Китай.
Сега 3710 километровия път, най-важният железопътен маршрут съединяващ Пекин и Лхаса, влака изминава за 48 часа, а в близкото бъдеще този показател ще се намали с 8-10 часа за експрес и 10-12 часа за останалите. Впечатляващ напредък.
Сега в Китай има около 76 хиляди високоскоростни пътища. Мрежата им се увеличава от година на година. Така че CRH-X Cobra  ще има по какво да се движи и какво да съединява.

Всеки знае, че клавиатурата, парите и дръжката на вратата са едни от най-мръсните неща. Върху тях постоянно живеят размножаващи се микроби.
Ако клавиатурата може да се забърше със дезинфекционен разтвор, парите в наличност да използваме по-рядко, то не винаги можем да носим гумени ръкавици, за да отворим поредната врата.
На обществени места дръжките на вратите могат да се изтриват най-малко веднъж. Но това достатъчно ли е?
Дизайнера Чой Боми е решил, че дръжката на вратата трябва да бъде самоочистваща се. Тази идея за разлика от много други има огромна практическа стойност, за това е отличена и с наградата Red Dot Design Concept.
Принципа е много прост. Когато ръчката не се използва се включва автоматично ултравиолетова лампа, която убива микробите и бактериите. Когато се докоснат до дръжката, лампата се изключва.
Надявам се тези дръжки за врати да се появят и у нас.

Мургав мъж влезе в малкото магазинче. Погледа му обходи грижливо подредените рафтове. Поръча си предимно луксозна стока, личеше, че разбира от това. Магазинерката се разтопи от любезност. Този човек пръскаше пари, все едно портфейла му бе без дъно.
Човекът търсеше боя за коса, която беше свършила. Магазинерката го посъветва да намине в някой от следващите дни. Мъжът сподели, че не е от тука и бърза да се прибира. Когато го попита от къде, мъжът с гордост каза, че живее е Англия, децата му учели в Кембридж, имал голяма къща и често пътувал.
Жената за витрината го изгледа с недоверие. Мислите й щъкаха като квачка, която събира пиленцата си: „Да бе, Кембридж и луксозна къща. Нима не те виждам, че си от ония, които си присвояват някои нещица, а после ги продават на черно“.
Въпреки всичко жената услужливо кимаше, като прибавяше по едно заинтересовано „Да, да“. Нали и плащаше в брой. Стоката трябва да се продава, а от това тя печели.

Есенните листа безмилостно се стелеха по пътеките на парка и съвсем не се интересуваха, че има хора, които се грижат да бъдат събрани в чували и извозени с камиони. Те падаха непрекъснато, като водни потоци, изливащи се от наранено и подтиснато сърце на отчаян човек.
Група работници в оранжеви дрехи се суетяха около голямата жълто- кафява маса листа. Те трябваше да ги съберат и откарат.
Една жена с метла и лопата съсредоточено събираше листата, които изсипваше в големия чувал, който държаха две едри жени. Трима мъже даваха акъл как трябвало да се направи по-добре. Репликите си допълваха с мощни ръкомахания, сякаш правеха сутрешната си гимнастика. Други двама стояха на камиона и подвикваха:
– Кво стаа. Няма ли да свършваме вече?
Чудно нещо, искат да свършат, а реално само един събира безличната жълто-кафява маса.

Тя бе слабо русо момиче. Живееше в София при брат си. Когато дойде да види майка си в малкия град, пожела да отиде при фризьорката, обслужваща квартала им. Майка й изненадано я попита:
– В София няма ли по-добри фризьорски салони?
Дъщерята се засмя и уточни:
– Модния салон при нас се помещава в един фургон. Обстановката е много добра, но за да отида там трябва да си запиша час. Ако реша да си боядисам косата, трябва да си нося и боя за коса. А за цените да не говорим. Да дойда при теб и да се върна плюс обслужването на нашата фризьорка ми излиза с 10 лева по-евтино. Освен това нищо друго допълнително не трябва да нося. Жената ме приема веднага и ме обслужва много добре. Нашата фризьорка с нищо не отстъпва по майсторство на тамошните.
Майката като зашеметена промълви:
– До какво доживяхме, да изминеш 150 километра, за да те обслужат качествено и евтино….