През 14 век, когато епидемията от чума се разпространила в Европа, съществували няколко начина да се избегне заразяването. Единият от тях бил да се носят ароматни топчета  окачени на вратовете, а в домовете и на улиците запалвали ароматни треви.
Облеклото на лекарят през тази епоха бил дълга перелина, широкопола шапка, а на лицето се слагала маска с клюн, в който се намирали ароматни треви. На гърдите висяла кадилница с тамян.
Съществувала легенда за “ виното на четирите разбойника“. Разбойници дълго време ограбвали домовете на умрелите от чума, при това не се заразявали от болестта. Когато ги хванали се оказало, че пият определено вино. В замяна на рецептата на виното, което употребявали, били помилвани.
Рецептата включвала розмарин, лавандула, бор, мента и много други билки. Изненадващо е, че процента на парфюмеристите, оживели тогава, бил много висок.
За приготвянето на „виното на четиримата разбойника“ в домашни условия се взимало един литър ябълков или винен оцет и по две лъжички смлени свежи билки от лавандула, розмарин, градински чай, пелин, седефче и мента. Билките се слагат в съд и се заливали с оцета. Покривали се и се оставят на слънце за две седмици. След това се прибавяли шест скалитки чесън. Отново съдът се закривал, поставял се на слънце за една седмица. Прецеждало се съдържанието от съда и се наливало в бутилка.
Несъмнено „виното на четиримата крадци“, от съвременна гледна точка, притежава силно антимикробно действие, срещу, което не би издържал нито един представител на редица заболявания. Прилагането на този „еликсир“ се препоръчва само външно, защото в съдържанието му освен оцет, влизат две билки – пелин и седефче, които при по-големи количества предизвикват отравяне и смърт.
Относно чесъна в оцета има различни мнения. Според едни, колкото е повече, толкова по-добре, но други смятат, че трябва да се съблюдава някаква мярка.

Винсент Ван Гог бил много щастлив само, когато рисувал. През целият си живот той не е продал нито една от своите картини. Тогава никой не е оценил таланта му.
Бил е гладен, болен и разполагал с толкова средства, колкото само да преживее. Четири дни в седмицата гладувал, а през останалите ял, каквото имал. Всичко това правел, за да  си купи платна, бои и четки.
Но въпреки всичко, той бил много щастлив. Силите му не отслабвали. Живял напълно погълнат от творчеството си. Запалвайки свещта на живота си и от двата края, интензивно изразходвал всяка минута от пребиваването си на земята, като рисувал.

Било време, когато мисълта човек да полети в космоса, била нереална.

Неизвестен мечтател Никифор Никитин през XIX век обяснявал на хората, че човек някога ще се разхожда по Луната.

Изказванията на Никифор се смятали за бунтарски. За това той бил заточен в глухо място. И това място било Байконур.

Необикновен елмаз тежък 136, 35 карата е добит от преработвателно предприятие в Якутия Размерите му са 33х23х17 мм.
Такива елмази са голяма рядкост. Миналогодишният намерен диамант признат за най-големият бил с тегло по-малко от 100 карата.
Цвета на кристала е ярко индивидуален и неповторим. Той има неопределена форма и медно-кафяв цвят. Преминал е през целия цикъл на обогатяване. Естествената възможност за механичното му разцепване е 10%.
Кристала ще бъде допълнително оценен, след което ще се реши съдбата му.
Обикновено на такива камъни се дава собствено име. Най-големият по-рано открит диамант в Якутия  е бил наречен «XXVI съезд». Неговото тегло е 332 карата.  Друг диамант наречен „Регент“ се съхранява в Лувара и тежи 136, 75 карата.

Предприемачите Курт Лин и Мохамед Хадж са се срещнали преди пет години. Тогава те едва ли са подозирали, че тяхната ферма на покрива ще предизвика истинска революция в монреалската индустрия.

Те предложили да се отглеждат зеленчуци и някои плодове на покривите на града, а след това директно да ги доставят в ръцете на потребителитв. Така се е получила здравословна храна, без пестициди и се е съкратила дълга верига за доставяне на продуктите.

Със свободната земя в Монреал имат проблеми. Бил направен списък на най-големите плоски покриви върху промишлените сгради в града. След това екип от архитекти, технолози, агенти по продажбата на недвижими имоти и изследователският център на университет се събрали и проектът започнал да се осъществява. Новото начинание е започнало да се осъществява в рамките на две години. Била усвоена около 3000 кв. м площ в един от районите на града.

През април 2011г. новите ферми устроени на покривите започнали да доставят първите си плодове.Те ще работят целогодишно и ще изхранват две хиляди човека.

Проектът е уникален не само заради идеята да се използват неизползваеми площи. Той ще запази топлоизолацията на покривите. Плодовете и зеленчуците ще се поливат със събраната.дъждовна вода. Вредителите ще се борят не с пестициди, а с калинки.

Доставката на продуктите ще се извършва директно в дома на потребителя.