Едно семейство прекарвало почивката си на плажа. Децата се къпели и строили замъци от пясък.

В далечината забелязали да се движи възрастна жена. Вятърът развявал косите й. Тя била облечена в мръсни дрипи.

Вървейки тя си приказвала нещо. От време на време се навеждала към пясъка, взимала нещо и го слагала в чантата си.

Родителите извикали децата и им казали да се държат по-далече от тази жена. Когато минала край тях, жената се усмихнала, но никой не отговорил на усмивката й.

Много по-късно семейството разбрало, че страната жена, която срещнали на плажа, през целия си живот е събирала парчетата стъкла пръснати по пясъка, за да не наранят децата краката си.

Майка забелязала, че синът й постоянно крещи на жена си и го попитала:

– Сине, защо се ядосваш толкова на жена си? Тя е грижовна майка на децата си и любяща съпруга.

– С годините любовта изчезна. По-рано жена ми бе красавица и аз я носех на ръце. Сега тя е обикновена жена, която по цял ден е заета с нещо във къщи.

– Сине, ти си забравил да я уважаваш. Ние живеехме бедно с баща ти,  но той винаги ме е уважавал и любовта ни не изчезна дори през годините на старостта.

– Майко, аз също ви уважавам.

– Нима твоята жена не се нуждае от уважение? Любов без уважение е като ангел с едно крило, който бързо пада надолу.

На 1 май в Берлин е била премиерата на опера написана за басейн. Автор на идеята е певицата Клаудиа Хер, която освен с пеене се е занимавала и с водни спортове, даже е печелела и медали.

Веднъж Клаудиа била край басейна Stadtbad Neukoelln. Това неокласическо съоръжение и заприличало на театър. Хер убедила композитора Сюзан Щелцен да напише опера за този басейн.

В операта Клаудиа Хер изпълнява главната роля на жена, която търси еликсира на вечната младост. По време на действието тя общува с косатка и хор от тюлени. В един момент Клаудиа скача в басейна облечена във вечерна рокля и пее под водата. При нея имало балон с кислород. Другите артисти също пеят във водата.

Публиката ги слуша, като улавя гласовете им чрез специални микрофони. Оркестърът е разположен край басейна. Звучите на оркестъра и тези на певците се смесват със звуци записани на дълбочина 100 метра под ледовете на Антарктида.

Спектакълът засяга и темата за екологията. В ролята на предвесници на глобалното затопляне са включени кофи за боклук, които плават по повърхността на басейна.

Британски ботаници в планините на източна Бразилия са открили растение с тънки сребристо-сиви листа. Растението нарекли Encholirium agavoides.

Този вид се срещал само по скалистите склонове на височина 1000 метра. Ботаниците са открили само няколко популации на вида, на разстояние 10-12 км една от друга. Листата на растението наподобават листата на агаве.

На нашата планета растат над 350 хиляди видове растения. До сега са описани само 287 хиляди от тях. Ботаниците намират все нови и нови растения. Всяка година към списъка на известните видове се добавят нови 2000.

Повечето находки са в тропическите и екваториални гори. Наскоро учени са намерили множество интересни растения. Например, дърво с гигантски зърна кафе или друго с шушулки дълги 30 см.

В един град в парка с люлките и въртележките, с музика и цветни балони, разбира се и с много сладолед, се появила нова атракция „Вълшебното колело на щастието“.
Опашката за тази новост, започвала да се оформя от сутринта и не изчезвала до вечерта. Само камбанката, която съобщавала за затварянето на парка, принуждавала хората да се разотидат, но на сутринта те отново били тук.
Хората се вълнували, нервно пристъпвали от крак на крак, искайки да узнаят, какво ще им се случи там на Вълшебното колело на щастието. На опашката нямало от тези, които вече са минали досега.
„Навярно щастието е толкова голямо, че стига за дълго време, щом хората не идват пак“- мислеха си чакащите. А опашката се предвижвала така бавно.
Билетите за атракцията продавал старец. Той бил сериозен и мълчалив. На въпроса:
– Как е там на Колелото на щастието?
Винаги отговарял:
– На всекиму своето.
А това още повече разгаряло любопитството и желанието по скоро да попаднат на колелото. Различни хора стояли на опашката, от деца до възрастни, мъже и жени.
Всеки се надявал да получи своето щастие. Не е чудно, че всеки бил склонен да заплати  с много пари, само и само да се повози на колелото.
А старецът помъдрял през годините, побелял с възрастта, давал билетите и си мислел: „Странни хора, Стоят на опашка за щастие, без да осъзнават, че то може да ги чака зад ъгъла. А колелото си  е колело. След подем обезателно идва спускане. Който е на върха блаженства, а колко е страшно да се спуснеш надолу. Никой не знае, какво го очаква там“.