Петната по телата им са уникални, както отпечатъците на пръстите на човека. Децата им се раждат с рогца и първото, което правят, когато се родят е падане от половин метър височина, напускайки майчината утроба.
Жирафите по принцип са мълчаливи животни, но децата им блеят и мучат, а мъжките ръмжат при битки. Те се бият със шиите си. Хриптят и стенат, даже пеят, издавайки звуци подобни на флейта.
Езикът на жирафа е дълъг 45 сантиметра.
Живота на жирафите е много демократичен. Те нямат йерархия. Охотно приемат членове отвън. Мъжките и женските ядат листа от различни части на дървото, за да избегнат конфликтите. Забележително миролюбие.
Жирафите спят за не повече от 10 минути. Докато бодърствуват се разхождат. Крачката им е дълга 4 метра и бягат със скорост 50 км/ч.
Когато европейци за първи път срещнали жирафи ги нарекли камилолеопарди мислейки, че пред тях стои кръстоска между камила и леопард.
Ентусиаст от Холандия строи Ноев ковчег
Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.
Тъжната притча
Веднъж се събрали множество притчи заедно, както става обикновено при хората и започнали да си говорят. Всяка разказвала за себе си, а останалите слушали и се радвали на мъдростта й. Само една от тях седяла в ъгъла и тъжно се усмихвала. Всички притчи се изказали, но тя дума не промълвила. Нейните съседки я попитали:
– Защо мълчиш и нищо не казваш?
– Нима не ти хареса всичко, което чу?
– Какво ще ни разкажеш?
Тъжната притча отговорила:
– Мога ли да да ви попитам нещо?
– Разбира се! Питай! – зашумели всички притчи.
– Чуха ли ви хората, а какво казаха след това?
– Хвалиха ..
– Възхищаваха се…
– Радваха се…
– Поклащаха глави…
– Усмихваха се….
– Казваха: „Истина е”.
Още дълго притчите описвали реакциите на хората. Когато всички замълчали тя казала:
– Хубаво е, че са останали доволни от вас. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили са мъдростта и истината изразена от вас. След това те започнаха ли да се държат по различен начин или останаха такива, каквито са били?
Отговорът бил дружно мълчание.
– Ето, за това съм тъжна притча.
Открили са четвърти спътник на Плутон
Американски учени с помощта на „Хъбъл” са открили четвърти спътник на най-отдалечената в Слънчевата система планета – Плутон.
Този спътник е съвсем мъничък. Неговият диаметър е от 13 до 34 километра. „Намереният” е обозначен като Р4.
Дълго време се е смятало, че Плутон има само един спътник – Херон, чийто диаметър е 1,04 хиляди километра. По-късно били забелязани още два спътника – Никта и Хидра с 32 и 113 километра в диаметър.
За какво има смисъл да отделям време
Имало на света чудно малко селце. Най-доброто сред околните. Хората там се трудили за общото благо, така че животът им да стане по-добър.
Веднъж в селото дошъл един човек и казал:
– Спешно имаме нужда от хора за война.
Кметът му казал:
– Извинявай, но сега е време за засаждане на културите, а за това са нужни всички мъже.
Човекът си заминал, но след известно време пак дошъл:
– Сега имаме още по-голяма нужда от хора, които да отидат на война. Нека някой да дойде със нас.
– Полята са необработени и сега с нищо не можем да ви помогнем.
Минало известно време и всичко изглеждало добре, но този човек отново дошъл през есента.
– Това е всичко, което можем да направим. Без вашите хора не бихме могли да устоим на врага.
Отговорът бил:
– Не, реколтата още не е събрана.
Това било много добро селце, но събуждайки се една сутрин, хората видели на хоризонта да се издига облак от прах. Това бил Чингиз хан……От селото не останало нищо.
Когато човек отделя време не само да устройва собствения си живот, а допринася и за околните, постъпва благоразумно. И това го прави не защото има възможност, а защото от него зависи оцеляването му в дългосрочен план.
Често може да чуете: “ Но какво мога да направя. Аз съм само един обикновен човек“? Не забравяйте, че обикновени хора са променяли историята.
Така че ако забележите нещо нередно да се случва, кажете го. Това е по-добре от нищо. Интересното е, че след това ще се почувствате по-добре.
–