Хора, които могат да запомнят много неща наведнъж твърдят, че това го може всеки. Според тях това е начин да измисляш все повече и повече начини за запомняне.

Съществува 2500 годишна мнемоническа техника за запомняне, известна като „Дворцова памет“, а в риториката като „метод на Цицерон“.

Принципът лежащ в основата на всички запомнящи техники, се състои в това, че човешкия мозък не запомня всички типове информация еднакво добре. Ние най-добре съхраняваме визуални образи, но доста лошо запомняме всякакъв вид друга информация. Например трудно запомняме поредица от числа или думи.

На практика всичко, което можем да си представим го запечатваме в паметта си и го съхраняваме в даден порядък. За целта е необходимо да се преобразува труднозапомнящата верига от цифри, колода карти, списък от покупки във серия от впечатляващи визуални образи, а след това мислено да ги разместим във въображаемото пространство, така наречената „Дворцова памет“.

И изведнъж откриваме, че тези лекозабравящи неща се превтъщат в незабравими.

При археологическите разкопки в Ерусалим в близост до Стария град е открита уникална миниатюрна икона датираща от VI-VII в. от н.е.

Уникална находка е показан за пръв път публично по време на конференцията „Иновации в археологическите работи в Ерусалим и неговите околности“.

Иконата представлява малка кутийка с дължина 2,2 см и ширина 1,6 см.Тя е направена от костите на едри животни, вероятно едър рогат добитък, камила или кон. На капака ѝ е изрязан кръст, а вътре са намерили цветно изображение на „тъмнокос, брадат мъж“, облечен в бяла туника опасана с пурпурен пояс.

Иконата е украсена със златни листенца. Археолозите предполагат, че собственикът ѝ я е носил в платнена торба.

Изследователи от Технологичния институт в Джорджия са разработили евтин безжичен сензор, който открива наличието на взривни вещества.

Сензорът, състояща се от въглеродни нанотръбички, се отпечатва върху хартия или друг подобен материал чрез мастилено-струен печат.

Използващите се сензори днес са доста скъпи. Те консумират много енергия и изискват човешка намеса. Нямат вградена антена.

Създаденият от учените сензор е в състояние да улови дори малка концентрация на амоняк.

Главата на кълвача при удряне с човката се движи със скорост 6 м/сек., изпитвайки натоварване превишаващо ускорението при свободно падане. Изследователите смятат, че за защита на мозъка помага различната дължина на горната и долната част на клюна, а също и гъбестата структура на пластичните костици гасящи вибрациите.

До това заключение са достигнали изследователите след анализ на снимки направени с високоскоростна камера, томография и компютърно моделиране. Освен това мозъкът на кълвача е изтеглен по скоро по дължина, отколкото по ширина и тава помага натоварването да се разпределя на по-голяма площ.

Учените са направили специален експеримент, при който две видеокамери фиксират положението на кълвача кълвящ датчик, който измервал силата на удара. Оказало се, че при удар птицата леко завърта глава, а това влияе върху разпространението на действащите сили.

Петльобразната подезична кост минаваща около черепа на птицата действа като предпазен колан, особено в първия момент след удъра на клюна. Горната и долната част на човка на птицата е различна и тази асиметрия предава сила от върха на клюна до костта, което намалява натоварването върху мозъка.

Учените подчертават, че мозъкът е защитен от повреди, поради комбинацията от всички тези фактори, а не на някакви специални особености.

Специалисти от една американска компания са успели да пуснат на 30 км височина управляем аеростат, състоящ се от два балона, електродвигател и две витла. За да се пусне апаратът са изразходвани 30 хиляди долара.

Аеростатът е пуснат в района на пустинята Блек-Рок в щата Невада на 22 октомври. Той е подобрил предишния рекорд, установен преди няколко години от друг апарат, успял да се издигне на 6,5 км. Този аеростат не бива да се бърка с неуправляем балон, който може да се издигне на височина 40 км.

След като единият от балоните се пукнал, а другият бил освободен, апаратът се приземил с помощта на пет парашута. В американската компания смятат, че такъв аеростат може да се използва за пускане на изследователски ракети.