Интересното езеро се намира на територията на Алжир, сред живописните хълмове на Атлас.

Водата на това езеро, макар и да не е солена не се използва за пиене. В него няма никаква риба или растителност.

Водата е отровна и не става за нищо друго, освен за писане. Езерото е пълно не с вода, а с мастило, и то съвсем истинско, с което може да се пише.

Причина за проявата на тази „странност” на езерото са две рекички, които се вливат в него. Водата на едната от тях е наситена със соли на желязото, а другата, протичайки през блатиста местност, носи хумусни вещества. Смесвайки се, те превръщат водата на реката в голяма естествена мастилница. Запасите никога не се изчерпват, тъй като непрекъснато се попълват.

Мастило от езерото се продава в магазините не само в Алжир, но и в редица други страни.

Едно малко момче се удивлявало от това, че жените за щяло и нещяло плачат. Накрая попитало Бог:

– Защо жените плачат?

А Бог му отговорил:

– След като реших да създам жената поисках тя да е съвършенна. Дадох ѝ рамене достатъчно силни, за да държи целия свят и същевременно нежни, за да подържат детската главица. Дадох ѝ силен дух, за да издържи всяко раждане и другите болки в живота. Вяра, за да чака независимо от обстоятлствата.

Дадох ѝ силна воля, за да върви напред, когато другите падат. Да се грижи за падналите, болните и уморените без да се оплаква.

Дадох ѝ добрина, за да обича децата дори, когато я нараняват. Дадох ѝ сила, за да подържа мъжа, въпреки недостатъците му. Направих я от реброто му, за да защитава сърцето му.

Дадох ѝ мъдрост да разбере, че добрият съпруг не причинява болка на жена си умишлено. В такъв момент тя трябва да застане до него без колебание.

Накрая ѝ дадох сълзите и право да ги пролива навсякъде, където и когато е необходимо.

Красотата на жената не е в дрехите, прическата и маникюра. Тя е в очите ѝ, които откриват врата към нейното сърце. Там, където обитава любовта…

Рамбутана е декоративен екзотичен плод. Неговата родина е Азия Там е високо ценен. Съдържа най-вече витамин С. Вкусът на рамбутана е сладък и сочен до кисело-тръпчив, наподобява на пъпеш и желиран бонбон.

Узрелият плод има тъмно-червена кора. Той е най-сладък, когато рунтавите червени косми са започнали да изсъхват.

Рамбутана не зрее след като е откъснат. Съхранява се в хладилник.

Консумира се прозрачната сърцевина, след като се отстрани кората и плода се раздели на две половини. Изключително подходящ е за екзотични плодови салата и като добавка към различни сирена и месо.

Учените най-накрая успяха да отговорят на въпроса, как спят китовете. Оказало се, че те спят много малко, но много често заспиват за няколко минути, когато са потопени във водата.

Така в продължение на няколко часа китовете успяват да поспят 10-15 минути.

С огромния обем на тялото си голяма част, от което е заета с мастна тъкан, китовете имат малка отрицателна плаваемост. Това означава, че ако животното престане да движи опашката си, то бавно започва да потъва в дълбините.

Големите китове спят по време на гмуркане. Това става на малка дълбочина, след което следва рефлексно движение на опашката и кита изплува, за да поеме нова порция въздух. След това цикъла се повтаря.

Това много прилича на състоянието на дремещ човек, за който казваме, че „клима с глава“.

Въпреки това, такива големи животни спят по 10 минути за няколко часа, именно като си „подремват“.

В детството сме готови да изживеем нещо невероятно, необикновенно в живота си. И всичко вътре в нас има нагласата и чака кога това ще стане, кога това ще се случи.

Като пораснем вече сме други. Свикнали с лъжите и измамите, сме готови да нападаме и да се отбраняваме. А желанието за простите и добри отношения остават някъде вътре дълбоко в нас.

Как можем да се изменим така, че да се погрижим за другия не според принципа аз на тебе, а ти на мен, но искрено от сърце? Защо използваме другите за собствените си нужди и за собственото си забавление?

Биолозите са стигнали до заключението, че само 2% от мозъка ни работи активно. Останалия потенциал за какво ни е?

2% от мозъкът ни служи, за да получаваме блага лично за себе си. Останалите 98% са предназначени, за да мислим за другите.

Тогава идва въпросът: Какъв е смисълът да мисля, работя и живея само за себе си?