Необикновената овца Джек, шпаньола Джеси и тяхната стопанка Алисън Сайнстадт живеят в малка ферма в графство Шропшър.

Всичко започнало преди шест месеца, когато няколко овце в стопанството се сдобили с потомство. Едно от агнетата се оказало доста слабо и Алисън решила да го подържи в дома си за известно време, за да го храни отделно с мляко, докато укрепне. Но станало нещо необикновенно, шпаньол Джеси започва да се грижи за агнето като за кученце. Агнето започна да показва взаимен интерес, така кучето станало негова „майка“.

Днес Джек е напълно уверен, че е овчарско куче. Дресираната овца уверено се разхожда на каишка с Джеси, донася хвърлената пръчка от стопанката му, скача през обръч и се опитва да управлява стадото от своите събратя, като истинско куче.

Джак изглежда доста комично и обърква другите овце. Но изглежда това не го притеснява, защото  си има добър приятел и любяща стопанка, към която изпитва нежни чувства. Единственото, което отличава Джек от Джеси са кулинарните пристрастия. Овцата все пак предпочита зелената трева.

Със своя пример Джек доказва, че овцете не отстъпват на кучетата, те са много по-умни, отколкото е прието да се смята.  Джек отговаря на името си, лесно се приспособява, съобразява нещата, проявява инициатива при обучение и умее да планира постъпките си. Това противоречи на древната репутацията на овцете. В много страни по света овцата се смятат за еталон на глупостта и упорството.

Може би, тези особености са били характерни само за първите овце – муфлони, опитомени преди много години в Месопотамия, Сирия и Турция. Дълго време те са източник на вълна, овчи кожи, месо, мазнини, сирене и мляко.

Но сега учените са реабилитирали овцата. Тези копитни животни, показват много високо ниво на интелигентност и се справят с такива задачи, които досега са правени само от примати!

Японската компания Thanko, занимаваща се с производство на различни аксесоари, наскоро е разработила най-малката огледална камера в света. Тя е наречена MAME-CAM. Има тегло 11грама, а размерите ѝ са 30 Х 27 Х 27 мм.

Разделителната и способност е 1600Х1200 пиксела.

Снимките се съхраняват в паметта. Камерата има слот за USB 1.1.

Работи 36 минути. Има и видео AVI, 30 кадъра в секунда.

Зареждането се осъществява чрез USB порт и не продължава повече от един час.

Мистериозна болест при пингвините объркала учените. Поради някаква неизвестна причина, те започнали да губят перата си и да стават напълно плешиви.

Първите случаи на заболяването били регистрирани в Кейптаун. През 2006г. са били болни около 7% от птиците. За една година броят се увеличил до 18% и след това паднал до 11%. По-късно плешиви пингвини открили и в дивата природа.

Неизвестната болест е поразила, както аржентинските, така и южноафриканските пингвини.

Специалистите не могат да обяснят това явление. Много е вероятно птиците да губят перата си поради липсата на хранителни вещества и замърсяване на околната среда.

Веднъж царят посетил градината си рано сутринта и намерил всичко повяхнало и умиращо.

– Какво става? – попитал той дъба

– Тъгувам, защото не съм толкова висок и красив като борът.

Борът скърбял:

– Колко съм безполезен. Защо не можех като лозата да давам грозде?

Лозата стенела и искала да се съмоубие:

– Как искам да се изпрявя и да стана стройна като прасковата.

Здравецът се оплаквал:

– Жалко, че не съм красив. Поне да имах аромата на люляка.

Най накрая царят попаднал на фиданка, която била бодра и весела.

– Колко съм щастлив, че сред толкова униние, мога да срещна такова стръкче. Изглежда ти не искаш прекалено много и не се смущаваш от това, което си? – казал царя.

– Аз съм мъничка и все още не съм се развила. Но вярвам, че ако имате нужда от дъб, бор, люляк или прасковено дърво ще си ги насадите. Но вие сте имали нужда от мен, за това сте ме и посадили. Тогава реших със всички сили да бъда най-добрта фиданка за вас.

Мравките се справят с математиката не по-зле от петокласник и смятат по-точно от маймуните.

Жана Резникова и Борис Рябко се занимават отдавна с интелектуалните и комутативни способности на тези индивиди. Този път те са изследвали способността им да смятат. Изучавайки много видове са се спрели на червените горски мравки, известни като едни от най-организираните видове.

Експертите направили устройство с множество лабиринти и входове. В едно от разклоненията се намирало разширение с меласа.

Първоначално те пуснали мравка разузнавач, дали ѝ възможност да се срещне с мравките събиращи храна. След това разузнавача бил отстранен. Експериментът се заключавал в това, другите мравки да намерят храната не по аромата оставен от разузнавача, а сами да достигнат до лакомството. И те се справили много добре с поставената задача.

Начина на комуникация при мравките е известен отдавна. Те трият антените си едни в други и така съобщават дадената информация.

Възможно е разузнавача да не е съобщил номера на съответния коридор, а да е дал информация за разстоянието до него, броят крачки или нещо от този род. Няма значение по какъв начин е станало това, но експериментът потвърждава, че мравките могат да използват количествени оценки и да предават един на друг числена информация.

Според Рябко вероятно те могат да четат най-малко до шест и да решават прости аритметични задачи, включващи събиране и изваждане. В по-ранни изследвания са открили, че мравките имат „абстрактното мислене и екстраполация.“