Опитвали ли сте някога да направите пиеса от истинския живот. На мен това ми доставя голямо удоволствие.
Нека перона на тази гара ни бъде сцена. От двете страни има достатъчно входове и изходи за „артисти“. На заден план е локомотивът, който върви.
Цялата тази блъсканица от хора минаваща напред назад са „действащите лица“, които сякаш дълго са репетирали. Но вижте, колко естествено е всичко това. Забележете, те изобщо не поглеждат към зрителите. И всяка група е самобитна, няма никакво повторение. Дори хамалинът, с купчината багаж, струпана на количката му, изглежда толкова реалистичен, че човек се изкушава да ръкопляска,
След тях тича притеснена майка с разгорещено лице. Тя влачи със себе си две ревещи хлапета и крещи на някой отзад: „Иване, побързай!“ А той отрупан с пакети и вързопи мълчаливо притичва отзад. След него върви изплашена малка бавачка, която носи дебело бебе. То оглася с мощния си рев обстановката.
Какъв прекрасен епизод. Забелязахте ли притесненото лице на бавачката?
За повечето от нас животът е скучен и еднообразен, като мина която е изчерпала ресурсите си. Но за човек, който е достатъчно наблюдателен, всичко това е края на една увертюра. Самата пиеса все още предстои.
Ето вие ходите на театър или кино и плащате за билет. А какво получавате срещу парите си? Някаква импровизация на ситуации, в които артистите се опитват да разговарят свободно и непринудено.
По-добре вместо в театър настанете се в някой влак и ще гледате реална пиеса. Разполагате с места на първия ред. Е, оркестър няма, но всичко се вижда ясно и за него не плащате нищо.
Питам се дали Шекспир е бил осеян от подобни мисли, когато е написал : „Целият свят е сцена“?
Прахосваме половината удоволствие, което можем да получим от живота, като не внимаваме достатъчно и пропускаме почти всичко, което става около нас. Вземете, който момент искате от него, дори да е съвсем тривиален, няма значение, защото принципът е един и същ.

Диригентът Алън Гилбърт, който ръководил преди няколко дни нюйоркската филхармония, прекъснал изпълнението поради звън от мобилен телефон. Оркестърът изпълнявал деветата симфония на Малер.
Телефонът звънял продължително във финалната част на произведението. Тогава Гилбърт спрял да дирижира. Обърнал се в посоката, където още звучал дразнещия звук и помолил да бъде изключен телефона. След спирането на нежелателния звук диригентът продължил работата си.
В интервю, Гилбърт е казал, че нищо страшно не се е случило. На мобилния телефон звучала мелодията Marimba.

Транспортът на бъдещето е създаден не само за обикновените хора, но и за военните. В помощ на американските военни е създаден високоскоростен плавателен съд, предназначен за борба с пиратството в Аденския залив и да се даде отпор на ирански кораби в Ормузкия пролив.
За по-продължителни мисии новосъздаденият плавателен съд се отличава от другите по това, че може да съхранява по-голямо количество гориво.
За да се достигне по-голяма скорост се използва специална технология, която създава въздушни джобове, които намаляват триенето на корпуса до морската повърхност. Плавателният съд използва реактивен двигател.
Този вид транспорт е предназначен за тричленен екипаж. Той може да поеме голямо количество оръжия и дори торпеда. Като допълнение, инсталираните  оръжейни системи, могат да стрелят едновременно по няколко цели.

Стоях на перона, а погледа ми блуждаеше между хората. В тълпата едва различих детски глас:
– …отиде до будката от другата страна…и се връща направо през линията. О, не трябваше да мине по моста.
Обърнах се и видях ужас изписан на дребно детско личице.
– Той падна на релсите… – извика момиченцето до мен и се стрелна толкова бързо, че изпревари усилието ми да го спра.
Страдащият от асма гаров служител бе наблизо. Едва се движеше, но тук се оказа на висота. Бързо хвана момиченцето и го дръпна от идващия влак.
Толкова се бях объркала, че едва забелязах, как една летяща фигура в светлосив костюм скочи от отсрещния перон и се озова на линията. Човекът имаше само 10 секунди преди влакът да връхлети върху него. Дали успя да спаси падналото детето, трудно можеше да се разбере.
Експресът беше минал, но какво стана?
Когато облакът прах се разсея, железопътната линия се показа отново. Едва тогава видях, че момчето и спасителят му са невредими.
– Всичко е наред, – каза младежът подаващ малкото телце. – Той е повече изплашен, отколкото пострадал.
На перона отново стана тихо и спокойно, сякаш нищо не се бе случило.

Интелектът на животните понякога ни поразява. Например, шимпанзето Канзи, което е на 29 години, знае 450 думи и може да общува с човек посредством компютър. Всеки ден използва около 30-40 думи. Но не само шимпанзетата са известни с невероятната си способност да мисли логично.
Свинята има отлична памет и интуиция. Тя отговаря на името си и разбира значението на някои думи. Решава по-добре тестове за мислене, отколкото някои примати.
Папагала Жако се смята за най-умната птица. Този папагал поразява със своята съобразителност и верност. Папагалът Алекс, с който се занимава с американски учен Ирен Паперберг от Университета в Аризона, отличава 50 различни обекти. Той може логично да обясни разликата между различните обекти.
Слоновете са много интелигентни и емоционални същества. Те скърбят за мъртвите си роднини и понякога могат да ги разпознаят по бивните и черепа.
Морски лъвове също са животни, които могат да мислят логично. Седем-годишен морски лъв Рио доказа съществуването на логическото мислене с помощта на специални тестове, в които определил че ако a=b и b=c, то a=c.
Кучето отдавна се смята за най-добрия приятел на човека. Те могат да научат 300 думи. Техният ум се сравнява с този на две годишно дете.
Враните имат най-голям размер на мозъка сред всички пернати. Те могат да мислят, да се обучават и да изпитват емоции. Много са изобретателни и могат да подберат нужния инструмент, за да изпълнят определена операция. Виждали ли сте врана да хвърля орехче върху камъните, за да го строши?
Според учените, африканските павиани имат поведение подобно на човека. Те имат сложна социална система. Изпитват стрес и мислят абстрактно.
Мравките са много хитри същества. Те се събират в големи групи и завземат по-малки, за да ги направи роби. Те отлично се ориентират по слънцето.
Делфините са един от малкото животни на земята, които могат да разпознават себе си в огледалото. Те знаят кои са техните майка, кой е лидера на група им и се отнасят различно към близки си.