Италиански физици са открили гигантски подводни водовъртежи в Средиземно море. Тези загадъчни вихри с диаметър от 10 км, са в състояние да се движат десетки и стотици километри, без да загубят силата си.
Откритието е станало съвсем случайно. Учените търсели място за инсталиране на подводна неутронна обсерватория NEMO – Neutrino Mediterranean Observatory. Този електронен детектор трябвало да следи космическите частици с висока енергия.
По време на търсенето, спуснали комплекс от прибори на дълбочина около 3,5 км, за да измерят температурата и скоростта на течението. Получените данни шокирали учените.
Оказало се, че в тази средиземноморска зона на дълбочина от 3 км се върти цялата верига от гигантски вихри, които се движат бавно със скорост 3 см в секунда.
Водовъртежите, както предполагат учените, се зараждат в източната част на Средиземно море. Те могат да настъпят в резултат на нестабилността на температурата на водата и течения в Адриатическо и Егейско море. При това вихрите са способни да се преместват на стотици километри, без да губят скорост и енергия.
По-рано, учените са открили, че Средиземно море, което е изчезнало преди много години. След тектонична активност в областта оградена от Гибралтарския проток и Атлантическия океан, морето отново изплува само за две години. Това допринесло за появата на пролива Гибралтар, който е бил много по-широк, отколкото е днес. Нещо повече, скоростта на потока е била толкова висока, че нивото на Средиземно море се е увеличило с 10 метра.
Новите данни позволяват да се направят някои изводи за историята на човечеството. Учените смятат, че появата на пролива Гибралтар съществено влияние върху факта, че Европа е била населена от хора много по-късно.

Испански учени са обявили, че могат да увеличат продължителността на живота с 24%.
Експертите са доказали, че е възможно да се удължи живота чрез активиране на определени гени. Те принудили клетки да произвеждат ензима теломераза, който забавя биологичния часовник.
Това било постигнато чрез въвеждането на генетично модифицирани вируси в организма. Те възстановява теломери, които са разположени в краищата на хромозомите. Вирусът в този случай играе ролята на транспорт. Той доставя в клетките гена теломераза.
Този метод е напълно безопасен. При проведените опити върху животни не се е наблюдавало развитие на рак.
На учените се е удало да подобрят здравословното състояние на мишките. Забавило се е развитието на заболявания, възникващи в процеса на стареене, такива като остеопороза и инсулинова невъзприемчивост. Добро ниво е имала и нервно-мускулната координация.

Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Нишката на паяжината е 5 пъти по-здрава от метален кабел със същата плътност. Стоманата е известна като един от най-здравите материали. Паяковата нишка е 5 пъти по-здрава от стоманата и не е плод на човешките ръце, тя се отделя от едно насекомо. Произвежда я всеки паяк, който можем да видим почти на всякъде.
Друга забележителна особеност на тази нишка е, че е изключително лека. Ние можем да демонстрираме това с един пример. Тази достатъчно дълга, че да може да обвие света нишка, тежи само 320 грама. Освен това паяковата нишка може да се разтегне дотолкова, че да достигне четири пъти собствената си дължина. Много е трудно намирането на материал, който е едновременно здрав и еластичен. Например стоманените кабели са един от най-здравите материали, но тъй като не са еластични като каучука, те бавно се деформират. Каучуковите кабели от своя страна пък, въпреки че не се деформират, не са достатъчно здрави, за да повдигнат тежки товари.
Паяците изготвят различни нишки в тялото в зависимост от целите. Нишките освен, че притежават различни качества от гледна точка на здравина и еластичност, имат различна дебелина и ниво на лепливост.
Например, въпреки че нишката за придържане, която играе толкова голяма роля в живота на паяка, не е лепкава, тя е здрава и еластична. Може да издържи  два или три паяка. Благодарение на тази нишка паякът пренасяйки жертвата, която е уловил, може да се придвижва надолу и нагоре.

Става въпрос за капанът на паяка, с който той улавя жертвите си.
Паяжината е изработена от издръжливи на тежест нишки и спирални  оловни такива разположени върху тях, които са лепливи, както и нишки, които свързват всичките останали заедно. Спиралните лепливи нишки не са напълно слепени към основните.
По този начин колкото повече уловеното в паяжината насекомо се опитва да се освободи, толкова повече се залепва за тях. След като оловните нишки се слепят върху цялото насекомо, те постепенно губят своята еластичност и стават по-твърди и сгъстени. Така насекомото не може да се измъкне.
То остава неподвижно и се втвърдява като камък. Уловената от нишки жертва няма никакъв друг избор освен да чака паяка да дойде и да нанесе последният си удар.
Паяците изтъкават паяжината си според големината на съществата, които искат да ловят. Ъгълът на паяжините също се променя в зависимост от вида на движенията на жертвата, която плануват да ловят с нея. Предварително се определя дали е летяща, вървяща или лазеща Тези две условия увеличават възможността за реален улов.