В живота ни покълнаха новите технологии. Бързо стеснявайки традиционните хартиени книги, на сцената се изправи негово величество Интернет.
Добро ли е това или лошо? Отново празен въпрос. Такова развитие на човечеството не ни остава нищо друго, освен да се приспособяваме към изменилите се условия в средата на човешкото местообитание.
Книгата си отива. Книгата като осезаема реалност, която можеш да подържиш на ръце, да се полюбуваш на художественото й оформление, да почустваш тежестта й, да усетиш мириса на печатарското мастило, да се вслушаш в шумоленето на преобърнатите страници, да се докоснеш до нея с молив в ръка, да напишеш бележки в полето, да подгънеш страницата й и накрая да я поставиш на рафта, станал неотменима част от нашия интериор.
Електронния формат е лишен от такава веществена магия. Книгата просто е станала стандартен „файл“, а библиотеката стандартна „папка“. И всяка книга е само една „папка“ на „работното поле“. Удобството да се компресира каква да е цифрова информация, смалява всяка дейност до нищожна задача за компютъра. Тук събраните съчинения на класиците се съревновават по гигабайти със социалната мрежа.

На крайбрежната улица духаше студен вятър. А от другата страна на реката се виждаха много бягащи хора….
Вероятно разгонват пак някой митинг. Отново политика! Кога хората ще разберат, че ги манипулират? Умело се използва чувството за принадлежност към „стадото“, вярата в човека, който ще промени обстоятелствата или утвърждаване на идеалите на демокрацията.
Демокрация! Самата дума е направена от своята противоположност. В устата на обвинителите се превръща почти в ругатня.
Ако проследим историята на човечеството, ще забележим как хубавите идеи се извращават до неузнаваемост. Как хипнозата на правилните думи ни карат да не забелязваме най-очевидната лъжа.
От всички страни смятани за демократични, може би Швейцария има само това право. Страната се управлява от федерален съвет състоящ се от седем човека. Всички важни решения се приемат само чрез всенароден референдум. А у нас? Народът е като глупак в ръцете на политиците.
А хората вярват……. Вярват, че от тях нещо зависи. След като се убедят в поредната измама, осъзнават се, „чешат се по главата“, търсят виновните и … всичко започва отначало.
Властта е най-страшния наркотик. Жаждата за власт не може да се утоли. И избраните президенти, министър председатели, кметове… разкъсват страната на късове.
Не вярваха, че това ще дойде, нали всички гласуваме за мир и благоденствие…

Мина времето, когато сутрин чувстваше заряд от бодрост и бързаше да започне деня изпълнен с планове и постижения. Тогава той смяташе, че сънят е загуба на време и спеше само по необходимост.
Малко завиждаше на хората, който се оплакваха от безсъние. Недоумяваше: „Как можеш да страдаш от факта, че живота ти дава допълнително време?“
Времето никога не стига…
Сега той се убеди от собствен опит, че количеството време, не означава  качествено такова….
Както бе казал един поет: “ Ние живеем в едно безвремие…“

Ако вашата компания е готова да експериментира, направете следния опит.
нека един от вас се изправи. Да протегне ръката си с дланта надолу. Сега натиснете с два пръста върху горната част на китката. Тя ще се съпротивлява, искайки да задържи дланта хоризонтално.
Сега под единия крак подложете няколко дебели книги, така че единият крак да бъде по-високо от другия на 20-30 сантиметра. Пробвайте да натиснете отново по дланта. Съпротивлението е изчезнало и ръката леко се спуска надолу.
Според мнението на един от специалистите от медицинския център в Калифорния, при различна височина на опората на краката гръбначния мозък леко се деформира и подсъзнанието „смята“, че това е опасно, затова отслабва контрола на несъществени по негово мнение въздействия.

Ако сте прекалили с пиенето и чувствате, че земята ви се изплъзва изпод краката, опрете се с ръка на някоя неподвижна повърхност, например перваза на прозореца или масата.
При увеличаване на концентрацията на алкохола в кръвта, част от него попада в специален орган на вътрешното ухо, отговорен за чувството за равновесие във вестибуларния апарат. В този случай мозъкът недоумява, защо се влошава качеството на информацията, идваща от вестибуларния апарат. А през това време човек има чувството, че се намира в люлка или плавателен съд по време на буря.
Когато се опре с ръка на твърда неподвижна повърхност, мозъкът „превключва“ към получената информация, което помага да се възстанови равновесието. На ръцете има голям брой рецептори, затова този метод е много ефективен.