Материята прилича на компютърна програма. Изобретението е патентовано от учени от Санкт Петербург. Те са създали тъкан с триизмерни картинки и функция на баркод.
В баркода обикновено присъстват тикери, а тук има точки с преплетени нишки, които образуват номер. Дрехи направени от тази „умна“тъкан могат да заменят паспорта на човека. Триизмерната тъкан не се износва като хартията.
За сега не е ясно дали новата тъкан може да понесе пране – машинно или на ръка. Също не се знае как тя влияе на пералната машина. Нали често забравяме документи и пари в дрехите си за пране.
Това е едно добро изобретение, защото паспорта можеш да си го забравиш в къщи, но не и дрехата. Надявам се, че то ще бъде оценено по достойнство.

Изплашените жители на Пекин са задръстили социалните мрежи със съобщения за края на света и ядрена атака. Вина за това има гъбообразния облак появил се над града.
Маса неприятни емоции са изпитали жителите и гостите на столицата заради появата на този облак. Той висял над Пекин около един час. А в самата „гъба“ просветвали мълния. Някои заради странната форма на облак го взе за последиците от ядрена експлозия, а в социалните мрежи дори има доклади за предстоящия деня на Страшния съд.
Метеоролозите са побързали да разсеят тревожните слухове. Чудното образование, според тях, бил обикновен дъждовен облак, само че по-голям по размери.
Причудливата си форма той получил в резултат от сблъскването си с топли въздушни течения, а ярката светлина е била причинена от залязващото слънце над хоризонта.

Имало едно време един мъж и една жена.Тя се казвала Елена, а той Иван.
Мъжът се връщал от работа, сядал на стола, четял вестника или гледал телевизия. Жена му приготвяла вечерята. Сервирала храната на масата и му крещяла:
– В къщи нищо полезно не правиш, а и пари малко изкарваш.
Иван се дразнел от мърморенето на жена си, но не й отвръщал грубо, а в същото време си мислел: „Самата тя  не успява във всичко, но отгоре на всичко ме и упреква. Когато се оженихме беше съвсем друга, красива и любяща“.
Веднъж, когато отново Елена крещяла на Иван, че не е изнесъл боклука, той с неохота се съгласил да го направи. На връщане се спрял пред вратата и мислено се обърнал към Бога:
– Боже мой, трудно стана в живота ми. Нима половин век трябва да живея с тази заядлива и грозна съпруга? Това не е живот, а страдание.
Изведнъж Иван чул тихия глас на Бога:
– Добре, сине, ще ти помогна. Мога да ти дам за жена прекрасна богиня, но ако съседите  щом разберат веднага ще дойдат и… Нека да направим така. Аз ще променям женати постепенно. Ще вселя в нея духа на богиня и външно ше подобрявам вид й. Но запомни, ако искаш да живееш с богиня и твоя живот трябва да стане достоен за богиня.
– Благодаря ти, Боже. Всеки мъж би изменил живота си, заради богиня. Само ми кажи, кога ще почнеш да променяш жена ми?
– Ще започна още сега. И през всяка измината минута, тя ще се променя към по-добро.
Иван си отишъл в къщи, седнал, взел вестника и включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал никакъв филм, той искал да разбере каква малка промяна е настъпила в нея.
Станал, отворил вратата на кухнята и започнал внимателно да наблюдава жена си. Тя миела съдовете.
Елена виждайки необичайното внимание на мъжа си, пооправила косите си, изчервила се и го попитала:
– Иване, защо ме гледаш така?
Мъжът не знаел какво да каже и смутено промърморил:
– Мога ли да ти помогна в миенето на съдовете? Помислих, че….
– Съдовете? Да ми помогнеш?- Елена била удивена, – та аз вече ги измих.
А Иван си помислил:“.. Тя се изменя пред очите ми… Изведнъж стана по-красива“. И започнал да изтрива съдовете.
На другия ден Иван бързал да се прибере в къщи. Той искал да види как неговата мърмореща жена се превръща в богиня. Изведнъж той се усетил, че в нищо не се е променил. За всеки случай решил да купи цветя, за да не се изложи пред богинята.
Отворил вратата на дома си и застанал очарован и объркан. Елена била облякла рокля, която той й бил подарил преди една година, Косата й била сресана и закрепена с красива шнола. Подал й цветята, но не могъл да откъсне поглед от нея. Тя ахнала, отпуснала леко клепачи и се изчервила.
„О, колко прекрасни са миглите й. И каква е кротка по характер. Каква необичайна вътрешна и външна красота излъчва!“ – ахнал на свой ред Иван.
На масата били сервирани прибори и горели две свещи. Две чаши с искрящо вино и ароматната храна привличали двамата.
Когато седнали, Елена изведнъж скочила и казала:
– Извинявай, сега ще включа телевизора и ще ти донеса новият вестник.
– Не ми е нужен телевизор, не иска и вестник, там пишат все едно и също. – Иван бил искрен. – По-добре ми кажи къде искаш да отидем в събота?
Елена  загубила и ума и дума:
– Така ли?
– Купих два билета за театър. А може би днес искаш да пообиколим магазините, за да си купиш плат за нова рокля.
Едва Иван не изтърсил: „Плат, достоен за богиня“. Той погледнал жена си и ахнал. Пред него стояла истинска богиня. Нейното лице сияело от щастие, а очите й блестели
„О, Боже, колко е прекрасна. Ако тя  със всеки ден така се променя, ще съумея ли да бъда достоен за нея? – като мълния прескочила мисълта в главата му,  – Трябва да успея! Трябва да успея, докато тя е до мен“.

Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.

Един ученик попитал учителя си:
– Учителю, не мога да разбера това. Отиваш при бедняк, той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при някой по-богат, но той никого не вижда. Това само заради парите ли е?
Учителят казал:
– Погледни в прозореца. Какво виждаш там?
– Жена с дете в количка, отиват на пазара…
Учителят се усмихнал и казал:
– Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш в него?
Ученикът учудено попитал:
– Кого друг мога да видя там, освен себе си?
Учителят погладил брадата си и казал:
– Прозорецът и огледалото са направени от стъкло, само че на огледалото му е добавено малко сребро…затова и виждаш само себе си.