Комарите са доста придирчиви относно храната. Ние вече знаем, че хищници са женските. Мъжки насекоми са безвредни, не нараняват хората. Те се хранят с цветен нектар. „Хищните“ женски, се оказва, че са чревоугодници по природа.
Дълго време се е смятало, че ухапването и избягването от комар е случайност. Но учените са опровергали този мит.
Наистина, не всички ги хапят комари.
Работата е в миризмата. Оказва се, че тези малки кръвопийци са в състояние да направят разлика между 70 вида миризми и всевъзможни химични съединения.
Експертите са установили, че някои миризми са особено предпочитани от тях. Ако комарите не се интересуват от миризмата излъчвана от даден човек, той попада в групата на недосегаемите.
Учените са успели да създадат интересна статистика. Оказало се, че един на десет е много „вкусен“ и един от десет се оказва щастливец, тъй като край него има достатъчно „вкусни“ за комарите.

Съдът на източната провинция Хорасан е осъдил на смърт двама местни жители, нееднократно изобличени за употреба на алкохол.
Мъжете са хванати в това нарушение за трети път. В първите два случая всеки от тях е получил по 80 удара с тояга.
Имената на осъдените не се споменават. Смъртното наказание ще бъде изпълнено веднага след като присъдата бъде одобрена от Върховният съд на Иран.
Закупуването и използването на алкохол в Иран е строго забранено, такъв можете да си купите само на „черния пазар“. Смъртна присъда за нарушаване на закона, относно пиенето на алкохол, се дава много рядко. Обикновено наказанието е глоба, удари с пръчки или лишаване от свобода.
Практиката показва, че смъртна присъда може да следва в случай, че ирански гражданин е заловен, че пие алкохол не за първи път и с това той е нарушил обществения ред.

Два млади щрауса били дълбоко покрусени. Всеки път, когато самката сенастанявала на яйцата, за да се излюпят те се чупели под нейната тежест.
Отчаяни от това, те се отправили на път за съвет при една умна старица, която живеела на другия край на пустинята.
Много дни и нощи преминали, докато се добрали до целта.
– Помогнете ни! – извикали двата млади щрауса. – Научете ни как да си излюпим малки! Всичко опитахме, не не успяхме да се сдобием с потомство.
След като изслушала тъжната им история умната старица казала:
– Това е много трудно. Освен желания и усилия трябва да има и още нещо.
– Какво е то? – възкликнали развълнувани щраусите. – Ние на всичко сме съгласни!
– Ако е така слушайте и запомняйте! Най-главното е сърдечната топлина. Вие трябва с любов да се отнасяте към снесените яйца. Постоянно да се грижите за тях. Те да бъдат най-скъпоценото за вас. Само топлината на вашите сърца е способна да им вдъхне живот.
Окрилени от надеждата, щраусите се прибрали.
Когато яйцето било снесено, младото семейство започнало внимателно да се грижи за него. Те не сваляли очи от яйцето. А сърцата им били изпълнени с любов и нежност.
Така минали много дни. От постоянното бдение двойката щрауси едвя се държала на краката си. Но тяхната вяра, търпение и старание били възнаградени.
Веднъж в яйцето нещо трепнало, то се напукало и се разцепило. От черупката излязло малко, пъргаво, пухкаво щраусче.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.

Жителите на древен Табан в Индонезия използват почвата не само като суровина за производство на керамични изделия и тухли, но и за приготвяне на вкусна закуска.
Храна, която се приготвя от чернозем, очистена от чакъл, се нарича ампо. Това необичайно ястие може да изпробвате само на едно място в света – село Табан. Няма никакви медицински потвърждения за ползата или вредата от такава храна. Но местните жители са уверени, че почвата се явява прекрасно средство за премахване на главоболие. Тази храна я препоръчват на бременни жени, защото смятат, че ампо оказва благоприятно влияние върху кожата на плода.
В официални източници няма да намерите нито една рецепта, с указания, как да се приготвя земята за по-нататъшното ѝ потребление. Само местните жители си споделят технологията за приготвяне на това ястие.
Ампо се приготвя по следния начин. Бият с пръчки по твърдата маса, а след това остъргват ролки с нож от бамбук. Следващата стъпка е запичане на тези парчета бамбук за около половин час и опушването им в глинени гърнета. Следват някои прости манипулации и пръстеното блюдо е готово за употреба.
С приготвянето на ампо се занимава само едно семейство в индонизийското село. 53-годишната жителка на Табан Расим, която подготвя празник на черната пръст, казва, че вкусът на ястията зависи от качеството на използваната почва, Колкото е по-качествен чернозема, толкова е по-вкусно ампото.
Расим продава ампо на местния пазар и изкарва по 2 долара на ден. Разбира се, парите не са много, но все пак са допълнителен доход. Както отбелязва и самата Расим, тя не помни, как приготвянето на ампо се е превърнал в семеен бизнес. Това ястие е приготвяла още нейната прабаба, тя научила баба ѝ, а после самата традиция продължила самата Расим. Всички хора, които са изпробвали необичайното ястие, приготвено по индонезийски, са останали доволни. Според тях с кремообразната структура на земята е налице възхитителен вкус  и чудесен аромат.