В отделни райони на Израел е имало кратковременни проливни дъждове. Тези дъждове са фиксирани във Горна Галилея и е района на Сде-Бокер в Нагев.
Анализатори казват, че такива дъждове се появят през юни, веднъж на всеки няколко години само в северната част на Израел. Валежите в южната част са абсолютна аномалия. На север в Юдейската пустиня, също и в Нагев няколко потока са предизвикали наводнения. Резултатът е бил добре дошъл за любителите на рафтинг.
Дъждовете продължават за около час, а върху земята се излива голямо количество вода.
На улиците не се виждат тревните площи и пътеките. Този обем от валежи за толкова кратко време е прекалено голям за да се поеме от почвата и за това всичко „тече“.

Ученият Тихо Хофман от Виенския университет смята, че човек скоро ще бъде изправен пред нова екологическа заплаха – нанопестициди.
Тези вещества на основата на наноматериали са предназначени за борба с плевелите и болестите по селскостопанските култури.
Нанопестицидите вече са на пазара и са представени от широка гама продукти. Хофман предупреждава, че използването на нанопестициди е свързано с мащабното им освобождение в околната среда. Въпреки, че някои от тях са одобрени за използване, тяхната безопасност за човешкото здраве и околната среда все още са под съмнение.
От една страна, нанотехнологията има огромен потенциал и може да революционизира селското стопанство. Агрохимичната лаборатория активно разработва нови видове на нанопестициди, които са много ефективни и изглежда да са по-малко токсични в сравнение с традиционните химикали.
Въпреки това, нанопестицидите могат да създадат нови видове замърсявания, което се разпространява над огромни територии и те ще бъдат много трудни за премахване. В историята има много примери, където новите технологии впоследствие създават нов тип замърсяване, което причинява разрушаване на екосистемите и различни болести при хората. Най-известният пример са въглищата и петролните горива, които днес са причина за глобална епидемия от заболяване на белия дроб и рак.
Много учени смятат, че с използването на наночастици в селското стопанство, може да повтори същата история.
И ако вредоносните изгорелите газове от автомобилите могат да се справят с прехода към други енергийни източници, то извличането на наночастици от почвата и водата ще бъде много трудно.

Благодарение на Интернет ние научаваме някои истории станали с хора, макар те да са се случили преди десетилетия. Така и аз научих за френски електротехник, който решил през 1993 г. да прекоси на своя Ситроен мароканската пустиня.
Тогава 43-годишния Емил Лирай не обичал да прекарва времето си застопорен на един стол. За това французинът решил да покори африканските пясъци.
Малко след старта автомобилът му се счупил и се превърнал в една безполезна колекция от резервни части.
Най-лошото било, че най-близко населения пункт се намирал на 20 мили и не било лесно да се премине пеша. Емил не се смутил, той съвсем нямал намерение да ходи до там пеша. Вместо това, той използвал частите от счупената си кола и сглобил мотоциклет. Груб и недодялан, но спасил живота му. За да построи новия си „железен кон“ са му били необходими 12 дни.
Емил се добрал до хората. Тук го срещнала мароканската полиция, която го глобила за движение с несъответстващо по техните норми превозно средство по пътищата.

Модерният свят е изцяло зависим от информацията. Той повече няма да се дели на бедни и богати или на развити и слабо развити, а на бързи и на бавни страни. Новата вяра е в скоростта. Този, който върви бързо, ще е по-добре.
Философията на мениджмънта на XXI век е хард уърк — тежка работа, казано по нашенски. Наемаш млади хора и те се изхабяват бързо.
И всичко продължава по същия начин, след като сериозно се обмисли с кои нови по-бързо ще се продължи по-нататък.

Сигурно сте виждали как младите пилета в курника се кълват по главите и си избождат очите. Знаете ли защо?
Вероятно, защото са гладни и главите на другите им се привиждат като големи зърна.
Предприемчивите американци вече имплантират розови лещи на пилетата във фермите си, за да предотвратят инстинктивното кълване на по-слабите от по-силните пилета, в резултат на което една четвърт от пилетата по-рано умирали. Ефектът от розовите „очила“ бил невероятен. Притъпеното зрение на по-силните пилета ги направило по-неточни, розовият цвят започнал да ги успокоява, те се наяждали с по-малко и по-рядко разпилявали зърна извън хранилките.
Какви ли очила ще са ни необходими на нас, за да не се самоизяждаме и да не си вадим очите помежду си.