Истината се понася по-леко, когато е полуоткрита. Тази лукава изповед се изразява може би най-добре в изкуството на баснописеца, където хората са такива, каквито са, независимо че на мнозина подобно изображение няма да се хареса.
Трябва да прибавя, че въпросните явления и хора обикновено не са изобщо за харесване. Ето защо баснята предпочита да говори за тях по свой начин, малко по-забулено.
Тя си слага маски на животни, играе с алегории, препраща към асоциации. Но това са само външни и прозрачни одеяния.
Най-важното е, че истината неотменимо присъства в нея. И се разбира от всички, както и да е загатната.
Понякога една глътка е достатъчна, за да се разпознае горчивият вкус на изказаното.

Според д-р Табаков „каменните сгради на тия два извора по предание са строени или преустроени от сливенския аянин Тахир ага, между 1810 и 1829 г. Тъй поправените бани са били владени от тоя аянин и наследниците му до 1870 г., когато турското правителство ги отстъпило за ползуване на сливенската
Тук минералната вода е гореща, достига 48ºС и достига значителен дебит – 17 л/сек. Те е нискоминерализирана, само 1,986 г на литър, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева и калциева, същевременно леко флуорна, съдържа 27 мг колоидарна метасилициева киселина на литър, с неутрална реакция, поради съдържание на СО2 – 287 мг/л. Обща водна твърдост е 20,8Н.
Тази минерална се прилага при:
– питейно индивидуално лечение – в зависимост от вида и степента на заболяването,
– външно индивидуално лечение – басейн, вани, душове
– иригационно под форма на клизми – очистителни лечебни, с лекарствени вещества разтворени в мин. вода или субаквална вана, промивка на цялото дебело черво.
С нея успешно се лекуват: стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания, увреждания на опорно-двигателния апарат  и на периферната нервна система.
Сливенски минерални бани се намира на 12 км. югозападно от гр. Сливен до главен път Бургас – София, на 245 м. надморска височина. В курорта съществуват останки от древноримска банска постройка.

Тази местност, той уж знаеше като петте си пръста, но сега зяпна в захлас, запленен от есенната й премяна.
Цялата падина, прикътана между оградилите я от всички страни хълмове със стръмни склонове, представляваше неповторимо и неописуемо съчетание на багри, разточително разпилени тук от Всевишния.
В дъното пъстротата се затваряше от синята стена на скалите, възправили се нагоре и захапали с причудливите си зъбери тичащите по небето пухкави сиви облачета.
— Ех, това е България! — възторжено възкликна мъжът и отново пое нагоре, срещу шумящите по камънаците бързеи на реката.

Сливен е бил прочут център на оръжейното производството. Непосредствено след 1821 г. поради надигащият се бунт тюфекчийството е било силно ограничено. В този занаят са се изявявали най-добрите оръжейни майстори на епохата.
Сливенските тюфекчии били задължени да дават на турското правителството по 500 пушки годишно.
Според турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е била отново в разцвет се съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“
Тази цифра е била възприехме поради погромите около Заверата. Времето, когато гърци, румънци и българи са решили да отхвърлят турското господство по техните земи.
Невероятна е била сръчността на тези наши занаятчии. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.

В Сливен се говори, че преди Освобождението българските хайдути и революционери са били обесвани на известното дърво Стария бряст.
Но това е неточно.
За масова бесилка на поборниците е служела една круша с много разперени клони. Съществува автентична снимка на това дърво с обяснителен надпис, направена през 1888 година.
Тя се е намирала някъде около входа на сегашната сграда на съвета.
На Стария бряст е имало обесени, както и на почти всички дървета по улиците, само през Освободителната война, при отстъплението на турската армия след погрома на Сюлейман паша.