Много видове спорт имат подводни аналози: подводен футбол, подводно ръгби, подводен хокей, последния е получил най-голямо распространение.
Подобно на надводните спортове играчите местят топка или шайба, която е по тежка от водата, във вратата на съперника.
Голямо значение в подводния хокей за играчите е способността да задържат дишането си колкото се може повече, без да се издигат на повърхността.
Най-екстремния подводен аналог е подледения хокей. Той прилича на обикновения, но шайбата се премества по обратната страна на лед, образувал се върху замръзналия водоем или езеро.

В Египет в покрайнините на Кайро е разположен квартал Маншиат Насир, известен като града на буклуджиите .
Тук живеят повече от 40 хиляди коптски християни, който събират боклука около Кайро. Те го преработват. Това занимание се предава по наследство.
Коптите монополизирали тази дейност, защото мюсюлманите я смятат за „нечиста“, тъй като отпадъците от храната се изяжда от свинете.
В квартала витае устойчива неприятна миризма, но за това пък огромния мегаполис съдържа относителна чистота.

Една жена се оплаквала, че богатството не ѝ носело щастие.
Чул я един мъдрец и ѝ казал:
– Нима мислите, че без разкош и комфорт няма щастие? За да си истински щастлива, мила моя, ви трябва само едно. Трябва да имате нещо, по което толкова да се увлечете, че да забравите за себе си.

На територията на филипинския курорт Вила Ескудеро има ресторант на доста необичайно място. Той се намира в самото подножие на водопад.
Този бурен водопад някога хората „оковали“ с бетон. Поставили маси в самото му подножие.
Нивото на водата остава постоянно 15-20 сантиметра, така че посетителите трябва да внимават как се придвижват, за да не се намокрят.
Водата във водопада е достатъчно топла. Посетителите могат да попляскат преди или след хранене.
Трудно бих устояла на шума на този водопад….

Ако един си отива, то мястото му се заема от друг, но винаги има някой, който прави истинската политика, прикривайки мазните мутри на маскиращите се с привлекателни титли правителствени чиновници.
Те са прозрачни за хората. Те не са избрани, а назначени на ключови постове, в резултат на което ние за пореден път имаме ново псевдоправителство.
То функционира на основата на колегиална политическа философия или теорията на някой политик с „някакъв оттенък“ и диктаторски залитания, надяващ се някога да управлява света.