Самотната планета

Звездата «CFBDSIR 2149 – 0403» се класифицира като кафяво джудже. Звезди от този тип не са били в състояние да започне ядрен синтез в ядрата си и да прераснат в истински горящи звезди.
Въпреки, че я причисляват към кратната звездна система, наречена «AB Златната риба», заради големите си размери и тегло, мнозина я смятат за газов гигант. Въз основа на това определение, се оказва, че тази планета няма родителски звезди. Това явление се е обсъждало на теория, но много рядко може да се наблюдава.
До днес са известни само четири планети, които могат да претендират за званието „самотна планета“.
Звездата Звезда «CFBDSIR 2149 – 0403»  се намира от Земята на разстояние 120 светлини години. Тъй като няма звезди, около които да се върти по орбита, планетата се движи под влияние на другите звезди от звезната система  «AB Златната риба».
Това не означава, че планетата се движи в космоса по права линия, това е голямо заблуждение. Но като планета може да бъде скитник без родител звезда, остава загадка.

Светът го грози не пренаселение, а недостиг на хора

Въпреки че управляващите продължават да популяризират митът за „пренаселване“ в реалния свят е напълно различна ситуация.
В действителност, ние бързо се приближаваме към точката, където раждаемостта ще падне толкова ниско, че реална заплаха ще бъде липсата на население.
Този факт е бил обсъждан в продължение на години от медии и смели учени, които не са се страхували да излязат срещу политическия елит.
Брой на ражданията в света през последните 30 години преживява рязък спад. Ако тази тенденция продължи, населението на света ще достигне своя връх скоро и след това ще започне тайнствено и опасено снижение.
Ето какво се говори в отчетите на Световната банка:
През последните 30 години, прираста на населението е намалял от два процента до половин процент годишно и се очаква тази тенденция ще продължи. През 1995 г.  е имало около 5,7 милиарда души, което е почти два пъти повече, отколкото през 1970. Следващите 25 години ще се добавят още 2,5 милиарда души, 90 процента от тях са родени в развиващите се страни.
В повечето развиващи се страни, намаляването на смъртността на 20 или повече години бе предшествано от намаляване на раждаемостта, което е довело до рекорден растеж на населението до 3 или 4 процента годишно. От 1960 г. насам, раждаемостта в развиващите се страни, както и в развитите страни започва да намалява рязко, с изключение в Субсахарска Африка и Близкия изток. Днес бедните страни продължават да имат най-висока раждаемост, въпреки че деца са по-малко, отколкото преди.
Всеки път, когато населението се увеличава значително, както се е случило през последните няколко стотин години, жителите са казвали, че им прираст на населението и това ще доведе до хаос и недостиг на ресурсите.
Разбира се, тези прогнози не са се сбъдне, защото населението на Земята е малко.
Недостига на ресурси е резултат от действията на присъстващите хора на тази земя. Ако хората се уважават едни други, опазват околната среда, то леко могат да обезпечат още 7 милиарда души повече, отколкото сме сега.

В Австрия кенгуру няма

Туристите често бъркат Австрия с Австралия, за това в Австрия е много популярен лозунга „В Австрия кенгуру няма“. Този знак е поставен на уличните знаци и сувенирите.
Все пак това объркване е възникнало и на по-високо ниво. Веднъж на заседание на ООН Австрия издигнала кандидатурата си при изборите за участие в Съвета за сугурност. Един от гласовете бил подаден за Австралия, въпеки че тя не фигурирала в списъка на кандидатите.
А бившият президент на САЩ Джордж Буш – младши през 2007 г. благодарил на австралийския министър председател за това, че той е посетил своя „австрийски“ контингент в Ирак.

Пианист свирещ само с лява ръка

Австрийският пианист Паул Витгенщайн по време на Първата световна война загубил дясната си ръка.
След войната възобновил концертната си дейност. Той достигнал до такова майсторство, че можел да свири само с лявата си ръка.
Виртуозното владеене на техники за свирене на пиано помогнали на Витгенщайн да изпълнява произведения, достатъчно сложни даже за пианисти с две ръце.

Как бил доказан ефектът на Доплер на практика

Австрийския физик Кристиян Доплер през 1842 г теоретически обосновал, че честотата на колебанията, която възприема наблюдателя, зависи от скоростта и направлението на движение на източника на вълните спрямо наблюдателя.
След три години холандския метеоролог Кристофър Бес-Балот се заел да докаже това твърдение на практика.
За целта наел влак с платформа. На нея поставил два тръбача, а на гарата наредил няколко музиканта с абсолютен слух.
Тръбачите на платформата, които се сменяли един друг, държали постоянно нотата сол. Те преминавали край гарата в продължение на два дни.
През това време наблюдателите казвали, че чуват различни ноти.
Този резултат потвърдил истиността на ефекта на Доплер.