Двегодишното австралийско момче Чарли Паркър е най-младият укротител на змии в света. Той изобщо не се страхува от влечугите и ги гледа право в очите.
Бащата на момчето има в Австралия зоопарк с диви животни. Според бащата синът му има способност да се сприятелява с животните.
– Когато Чарли се роди, аз не се съмнявах, че той ще стане истински рейнджър, – казва бащата на момчето. – Чарли още не можеше да ходи, когато се запозна с най-добрите си приятели змиите.
Момчето започнало да общува с дивите животни още от пелените. На две години е започнал да помага на баща си в зоопарка в австралийския щат Виктория и става най-младият рейнджър в историята на Австралия.
– За наша изненада, Чарли отиде при.10 килограмовата боа Пабло и започна да си играе с нея. – разказва Паркър старши. – Синът ми толкова умело се справя със змиите, алигаторите и гущерите, че изобщо не се съмнявам, че той ще стане истински специалист в тази област. Всеки ден се изненадвам от това, колко бързо намира общ език с животните. Това е истински дар.
– Околните постоянно ни питат, не се ли страхуваме да оставим детето си само с влечугите, – споделя майката на детето. – На което аз отговарям, че не може да се върви против гените на бащата. Моят син е копие на съпруга ми.

В ръката на художник, камъни, тухли, малки буци въглища и речни камъчета са способни да преодоляват гравитацията и се нареждат в невероятни фигури. Някои могат да предположат, че е използвано лепило, но тук няма и милиграм от него. При Майкъл балансиращите елементи буквално се държат без никакво съдействие.
Детското хоби да се разхожда край реката и да събира камъчета е прераснало в мащабен арт-проект Gravity glue, на който  вече няколко години подред Майкъл Греб посвещава цялото си време. Неговата специализация е ленд арт, само камъни и нищо друго освен тях.
Като се разхожда покрай реки, езера и язовири, той винаги намира възможност да изгради от камъни, разположени във водата няколко сложни форми, пред изумените минувачи или хора дошли специално да наблюдават работата му. Малко са тези, които вярват, че няма трик, но Майкъл не използва никакви инструменти за укрепване на каменните конструкции. След като съгради поредната кула пред самите хора, се разсейват съмненията, които отстъпват място на възхищението и насладата.
Художникът обича да работят у дома си в Колорадо. Там той се е превърнал в местна знаменитост. Майкъл Греб  се отнася към гравитацията като към добър приятел, а тя е склонна да му отстъпи като на стар другар, защитавайки изящните фигури от камъни, като не им дава да падат или да се разпилеят на части.
Ленд арт не може да се счита за трайно произведение, въпреки че успява да преодолее гравитацията, скоро ще загуби формата си по въздействието на вятъра, дъжда и снега. Само на фотографии се съхраняват тези невероятни фигури, така че хората да могат да ги видят още веднъж и да им се насладят.

– Ти вярваш ли, че има вълшебстваа? – попитал животът.
– Не, – отговорил човекът продаващ сладки, – във вълшебствата вярват само децата, те са големи фантазьори.
– Ти вярваш ли, че мечтите се сбъдват? – попитал отново животът.
– Не, – казал човекът,- мечтаят само глупаците.
– Ти вярваш ли, че има вечна любов? –  продължил с въпросите си животът.
– Не, – казал продавача, – любовта не съществува. Това е химия, която ни свързва. Действието и свършва след три години и остава само привързаността.
– Вярваш ли, че има доброта? – попитал животът.
– Не, хората са зли и се страхуват да я покажат. Добротата е една лъжа.
– А в какво вярваш тогава? – недоумявал животът.
– Вярвам, че родителите не искат да дават пари на децата си, за да си купят сладки неща. За това не мога да изкарам достатъчно пари и да си живея живота, който аз искам.
– Вярваш ли, че желанията могат да се изпълняват?
– Да, но моите никога не се изпълняват.
– Бедничкият ми, – казал животът, – ти никога няма да видиш вълшебство, няма да срещнеш голямата си любов, мечтите ти няма да се сбъднат, няма да видиш добротата и твоите желания не ще се реализират.
– Но защо? – попитал продавачът.
– Защото преди всичко е нужна вяра, поне малка. Вярата дава възможност. Възможността показва посоката. Посоката открива пътя. А пътят води до  изпълнение на желанията.

Чарлз Стивънс изобретател, предприемач и ръководител на компанията  Laser Power Systems наскоро представи проект за автомобил работещ с ядрена енергия.
Идеята за създаване на автомобил движещ се с ядрена енергия не е нова. През 2008 г.  Cadillac представи концепция използваща за гориво радиоактивен метал. Но това бил само макет, който не е реализиран в нормални размери.
Чарлз Стивънс и екип от инженери са разработили необходимия реактор. В проекта им ще се използва слабо радиоактивния тежък метал торий. Според учените, един грам от този елемент може да замени около 30000 литра гориво.
Излишъкът от електроенергия, изработвана от този реактор, може да бъде върнат обратно в мрежата или да се използва за зареждане на други електрически уреди. Американската компания заяви, че ще има прототип на превозно средство с ядрено гориво в рамките на две години.
Тория е елемент подобен на урана, но тъй като е много плътен метал, има потенциал да произведе голямо количество топлина.
Г-н Стивънс твърди, че 8 грама торий са достатъчни, за да приведе в действие транспортното средство за цял живот. Двигателят с тегло около 227 кг, ще бъде лек и достатъчно компактен, за да се побере под капака на конвенционалния автомобил.
Ако торий наистина се превърне в основен енергиен източник на бъдещето, Австралия ще стане глобален енергиен гигант. Тази страна разполага с 333690 тона торий, което е около една четвърт до една шеста от световните запаси на този елемент..

Избирате си любим, както си избирате апартамент. Когато влезете в него търсите недостатъци. А недостатъци винаги се намират.
Това става така, защото не сте полагали основата на строежа, не сте издигали стените, не сте поставяли покрива. Вие започвате да преустройвате всичко по ваше желание.
Рушите носещите подпори на неговата гордост, самоуважение и увереността в самия него.
Защо променяме нещата без да мислим и без да вникваме в конструкцията?….
И когато всичко започне да се руши, обвиняваме всичко друго, освен себе си.