Американският инженер и програмист Кевин Джил демонстрирал изображение на Марс такова, каквото би могло да бъде в миналото, ако на него е имало живот.
Резултатите от симулациите са поместени в блога на инженера, където той дава кратък коментар за тях.
В основата на триизмерния модел на Джил са данните за топографията на Марс получени от сондата „Mars Reconnaissance Orbiter“.
Този космически апарат е въведен във орбитата на красивата планета през 2006 г. Съставил е карта на възвишенията и повърхността с разделителна способност 128 точки на градус.
Джил, за да направи своя модел на Марс е използвал обективните данни на сондата, но останалите параметри като ниво на водата, състава на атмосферата и разпределението на растителността, са избрани без научна обосновка.
В окончателното изображение за по-добра нагледност особеностите на релефа са преувеличени 10 пъти.
В днешно време температурата на Марс не допуска съществуването на вода в течно състояние.
Изследванията направени от марсохода „Спирит“ и Опортюнити“, а също и от орбиталните апарати са показали, че залежите на вода се намират под повърхността на марсианската повърхност, понякога на дълбочина няколко сантиметра.
В миналото температурата на планетата е била значително по-висока, което теоретически допуска съществуването на течаща вода и възможност за живот.

В Китай скоро ще построят здание напомнящо иглено ухо.
Дизайна на небостъргача е създаден от студио SOM.
Кулата ще се появи в бизнес центъра Greenland Group Suzhou Center в Уцзян.
Височината на съоръжението ще бъде 358 м. Сърцевината на небостъргача ще бъде куха, така че голяма част от офисните помещения ще имат достъп до естествена вентилация.
Небостъргачът ще бъде икономически по-ефективен в сравнение с подобен размер съоръжения.
Той ще консумира 60% по-малко енергия и 60% по-малко вода.

В Япония са изобретили материя, която абсорбира достатъчно количество слънчева енергия и може да служат като зарядно устройство за мобилен телефон.
Собственикът на дрехи направени от тази тъкан, за да зареди телефона си, просто трябва да включи захранването върху дънките или пуловера си.
Платът не е пуснат още в производство и продажба, тъй като учените смятат, че е необходимо някои неща да се доправят, преди да се отправи към пазара.
Преди да се пристъпи към търговската страна на нещата, трябва да се решат редица въпроси. Става въпрос за покритието на плата, за съединителните проводници и за увеличаване на срока на живот на тъканта.
С разработчиците на „чудния плат“ вече са се свързали редица производители, които са се заинтересували от изобретението.

Тази година през февруари официално ще се открие антарктическа станция Halley VI проектирана от Hugh Broughton Architects.
Изследователска станция се състои от няколко отделни модула, които могат лесно да бъдат транспортирани от едно място на друго заради огромните крака със ски, които са на разположение на всеки модул. Способността на  станцията да се движи увеличи срока за експлоатация. До сега поради движението на леда в Антарктида полярните станции „дрейфат“ и всяка година постепенно се отделят от пътвоначалното си местоположение, а това пречи на точността на наблюденията.
Халей VI се състои от осем взаимосвързани помежду си модули. На станцията ще могат да пребивават повече от 50 учени.
Всеки модул има подвижни хидравлични крака. За да смени местоположението си станцията трябва да се свърже само с машина, която да я изтегли.

Снегът започна да се топи, а това бе желанието ни, особено след дълга и продължителна зима.
Небето се оцвети  в невиждани багри, сякаш иска да ни каже: „Пролетта дойде! Няма вече от какво да се страхувате!“
Пролет! Изглежда промяната влияе благотворно. Замислям се уплашено:
„Ами ако утре ни връхлети силна снежна буря с рекордно ниски температури,….. особено през месец март.“
Но да оставим страховете настрана и да се насладим на пролетния повей, който сладко ни нашепва: „Тя идва! Пролетта дойде!“