В живота на всеки човек понякога възникват такива сложни ситуации, че човек остава с убеждението, че от това по-лошо няма.
Една жена била много разстроена, че се е загубила котката й. Отишла за утеха при свещеника. Тя изплакала мъката си и казала:
– Няма по-лошо нещо от това, което ми се е случило.
На което свещеникът отговорил:
– Може би това е така, но може и да не е.
Вътрешно възмутена от думите на свещеника, жената отишла да търси котката си. Докато я търсела срещнала мъжът на мечтите си. Развълнувана тя се завтекла към свещеника и го попитала:
– От къде знаехте, че загубата на котката, не е най-лошото, което може да ми се случи, а е добро за мен? Аз имах котка, а сега до мен е любимия ми човек. Това е най-доброто нещо, което може да ми се случи.
Свещеникът се замислил и казал:
– Може би това е така, но може и да не е.
Жената си помислила, че свещеника е луд. Ясно е, че той не разбира, колко самотна е била през всичките тези години.
След време тя открила, че любимия й изневерява с най-добрата й приятелка. Обляна в сълзи, тя отново отишла при свещеника и казала:
– От къде знаеш, че срещата ми с този човек, не е най-доброто събитие в моя живот, а напротив – най-лошото?
Свещеникът казал философски:
– Може би това е така, но може и да не е.
“ О, не, – помислила си тя, – по-лошо от това едва ли има!“
Връщайки се у дома, тя решила да погребе провалената си любов и започнала да копае яма, за да зарови всички неща, които й напомняли за любимия.
Когато изкопала достатъчно дълбока яма, жената намерила злато. Оказало се, че през всичкото това време тя е седяла върху несметно богатство. Помислила си, че това е най-доброто, което може да й се случи, но си спомнила свещеника и си казала:
– Може би това е така, но може и да не е.
Всеки може да изпадне в такава трудна ситуация, че да си каже: „Край животът свърши! По-лошо едва ли може да стане.“ След време откриваме, че някое щастливо събитие или победа, не биха се случили, ако не е била тази сложна ситуация.
Мисля, че ключът тук не е ситуация или проблем, а как да се справим с него! Често ние губим сили и преживявам отново и отново случилото се. Много мислим за нашите неприятности, вместо да разберем, защо ни е дадена конкретната ситуация. Нужно е да насочим цялата си енергия към решаване на проблема и  да търсим изхода от него. Оплакването от съдбата е непродуктивно и води в задънена улица. Това е най-лесния и съблазнителен начин.
В  тежка ситуация, трябва да се приеме проблема. Да се анализира и разбере, какво го е предизвикало. Нужно е да се осъзнае какъв конкретен урок трябва да се усвои. В никакъв случай не трябва да се прибягва до самобичуване. Трябва да се преосмислят всички „за“ и „против“ и да се избере такъв вариант, който води до най-малките загуби.
Ако ви пожелая да не изпадате в трудна ситуация, това едва ли ще стане. Никой не е застрахован от това. За това ще ви пожелая да излизате от сложните ситуации с най-малко загуби и голям опит.
Запомнете, че нас не ни убива това, което ни прави силни!

С много хора, които са преживели кома стават странни неща.
Безработния англичанин Том Макхю винаги е бил пръв във  уличните сбивания. Злоупотребявал е с алкохол. Проигравал е всичките си пари на хазарт.
През 2001 г. всичко се изменило. При едни сбиване Том получил много силен удар, едва не умрял.
След това последвал инсулт и една седмица в болницата бил в кома. Но след това се случило нещо невероятно.
След изписването, той започнал да вижда света по съвсем друг начин. Всички предмети, които го обграждали светели с различни цветове, а това било великолепно за него.
Том взел четка и започнал да рисува направо на стените на своя дом. Никой не го е учил на живопис.. След няколко седмици всички стени на дома му се превърнали в картини. Във всели ъгъл имало скулпторна композиция направена от Том. Той започнал да пише стихове и проза. В дома му се появили домашни любимци.
Специалистите смятат, че под влияние на инсулт и кома, в мозъка му са се активирали центрове, които отговарят за развитие на творческите умения. Интересно, защо такъв дар не се дава на всеки преживяли кома?
Учените не могат да отговорят на този въпрос, защото те не познават процесите, протичащи в мозъка, когато човек е в кома или преживява трудна операция под влияние на анестезия.

Мои познати много се увличаха по здравословния начин на живот, но един по един си отидоха… Това преобърна нацяло съзнанието ми.
Как така се получи, че правилното хранене, умереното физическо натоварване и позитивното мислене в живота не помогнаха? Анализирах всеки детайл, сравних с това, което знаех и достигнах до извода: „Ако не бързаш, ще успееш!“
Моите приятели се движеха в живота с ускорен ритъм. Те искаха във всичко да успяват, да направят колкото се може повече добри и полезни неща. Техните любими реплики бяха: „Бързо!“, „Трябва да успея!“, „Кой освен мен ще направи това?“, „Всичко ще направя сам!“.
Те не можеха спокойно да седят на едно място, все нанякъде тичаха, все нещо вършеха. Резултата бе такъв, че живота им в младостта се оказа много тежък. Това доведе първо до силна чувствителност и нервната възбудимост, а по-късно до инфаркти и инсулти.
Искате ли по същия начин да се ограбва живота ви?
От желание всичко да изпълните, даже по време, когато гледате интересен филм, вие се опитвате да направите няколко полезни неща. Навярно някои ще се познаят в това описание. Сред моите познати също има такива хора. Това обикновено засяга работохолиците и бизнесмените.
Какво може да се направи?
Нужно е да анализирате всичко около себе си. Трябва да избягате от клетката на притискащото ви ежедневие и да си дадете почивка.
Животът ни донася редица изпитания, които трудно издържаме. Но животът продължава, трябва да се научим да живеем, отново да се радваме и обичаме.
Който води здравословен начин на живот да не забравя и най-важния аспект – емоционалното здраве.
Когато се суетите и се опитвате да успеете във всичко, като взимате куп ангажименти, това непременно ще се отрази на нервната ви система.
Не бързайте, защото така няма да успеете!

Не това не е фантастика. Става дума за полева кухня. Такава са изпробвали през февруари жителите на френския град Пезенас.
Това мероприятие е дело на местна асоциация. Активистите на тази организация от рано пуснали в пощенските кутии покани за жителите на града. Разлепили реклами. Приготвили супа от местни продукти, даже поканили и музиканти, които да съпровождат тази акция на добра воля.
Разбира се, на първо място се хранели бедните и бездомните хора. Но супата можел да опита и всеки желаещ.
Целата на мероприятието била да се проясни мрачната атмосфера на бедността, която в последно време все повече се проявява и в такава благополучна страна като Франция.
Музикантите украсили шапките си с целина и лук. Разбира се бедността там не е в такива мащаби, както в нашата страна, но тя съществува навсякъде. По-голямата част от нея идва при загуба на работа или невъзможност да се намери такава.
От това никой не е застрахован. Днес може да си осигурен и доволен, но утре може всичко да се измени. Именно това е започнало да безпокои французите. Стабилността в живота им е станала по-малка.
Това мероприятие не е забавно събитие като карнавалите, които са започнали похода си от Франция, но този обяд е обединил непознати хора, бедни и не много бедни. На празненството те просто ядат супа, разговарят, слушат музика и се шегуват.
Това събитие съвсем не е песимистично, въпреки че духал леден вятър, атмосферата била топла. На тази акцията дошли около стотина души. Този зимен пикник хората от града нарекли „социален микс“.
Не е лошо да има такива полеви кухни и у нас. Но ще дойдат ли хората и ще разберат ли идеята на „социалния микс“? Дали бихме го направили просто така, а не заради някакъв празник? Какво мислите за това?

Горбачов навърши 82 години. Той е бил първият и последният президент на СССР.
Горбачов с тогавашните си пълномощия е можел да арестува групата на заговорниците. Но вместо това им дал право да действат, а след това приел в Кремъл Елцин.
Тогава Горбачов попитал Елцин:
– Разбирате ли какво направихте? Нима не знаете, че световната общественост ще ви осъди? Какво ще стане, когато Буш разбере за това?
Елцин успокоил Горбачов:
– Американският президент Буш, знае как се развиват нещата.
На 24 декември преди да подаде оставката си, Горбачов позвънил на Буш и разговарял с него.
– За „световната общественост“ не се притеснявай, – казал Буш.
– Може спокойно да отпразнувате с Барбара Рождество. Утре ще подам оставката си. С „бутона“ всичко ще бъде наред.