Забележителен е начина, по който отпадъците, които отделя нашето тяло: изпражнения, урина, слюнка.. говорят толкова много за нашето състояние. Сигурно някой шегаджия би съчинил две-три остроумия, като се обляга на това парадоксално обстоятелатво.

Но един лекар знае, че ако иска добре да изпълнява професията си, не трябва да се гнуси от неприятни аромати, които отделят изпражнениата или към изпробването с език вкуса на урината дали е сладка или горчива.

Знам, че за много лекари това е противно и непоносими, но и месарите се изцапват с кръв, чак до очите си при изпълнение на задълженията си.

Ами рибарите как разнасят неприятна миризма, която с нищо не може да се отстрани? Нима гробарите не миришат на разложени трупове?

Ако първите правят това, за да нахранят хората, то вторите за да отдадат последна почит и уважение към умрелите.

Колко внимателни биха били тогава лекарите, които лекуват и облекчават болките на себеподобните си.

Много хора си живеят спокойно, но на някои това не им е достатъчно. Какво може тогава да премахне напрежението им? Трябва им нещо, което да спира дъха и да се озовават на ръба на емоциите си.
Да вземем например, бейсджъмпингът. Един от най-популярните екстремни спортове на деня. Въпреки това, този спорт е изключително непопулярен в България и засега у нас само един човек го практикува. При него можеш да получиш травма, наранявани или да се разделиш с живота.
Негов „прародител“ е парашутизмът, но за разлика от него в този вид спорт, можеш да скачаш не само с парашут, но и от скали, от покриви на високи здания, от заводски комини….
Скоковете им са опасно близо до площадката за скока. Това изисква съответни промени в екипировката. На първо място парашутът не е същият. Той е по-малък, отваря се по-рязко и бързо, и няма резервен.
Когато височината е малко по-голяма, бейсджъмпърите обличат костюм, който приличат на летяща катерица. Той представлява дреха от специална материя, която като разперите крака и ръце, се създава нещо като ципи между тях. Това позволява на тялото да се движи почти хоризонтално, което ви осигурява по-дълго време за свободно падане, нещо като пикиране.
Този спорт е много опасен, тъй като всеки малък проблем, възникнал във въздуха, може да се окаже фатален, независимо от опита и добрата подготовка. В някои страни е забранен чрез закон.

Характеризира се с възпаление на бронхите. Наблюдават се остър и хроничен бронхит.
Остърият бронхит е пневмония. Причината за заболяването често са вируси и бактерии.
Хроничният бронхит е прогресивно възпаление на бронхите, проявяващо се с кашлица.
Остърият бронхит обикновено започва с хрема и ларингит. След това се появява болка в гърдите, следвана от суха кашлица. Наблюдава се общо неразположение и слабост.
Острите симптоми отшумяват след четвъртия ден и при благоприятен изход напълно изчезват към седмия ден.
Първият симптом на хроничен бронхит е кашлица сутрин със слизестите секрети. Кашлица постепенно започва да се появят през нощта и деня. Засилва се в студено време и скоро става постоянна. Храчките се увеличават, стават гнойно слизести. Наблюдава се недостиг на въздух.
При наличие на симптомите, изброени по-горе, обърнете се към вашия лекар, защото дори и най-леката форма на болестта може да доведе до усложнения.
А ето ви и рецепта от народната медицина.
Смесват се настъргани ябълки с мед в съотношение 1:1. Вземе се 1 супена лъжица 3-4 пъти на ден.

Такъв облак изглежда като „летяща чиния“ на пришълци. Той се е появил над град Криф в Англия.
Според свидетелството на много очевидци, загадъчният обект в небето изобщо не се е движел, въпреки силния вятър.
Автор на забележителната снимка станал Брайън Уилтън, който фотографирал загадъчния облак малко преди да залезе слънцето.
– С жена ми не можехме да повярваме на това, което виждахме, – казал Брайън. – Това приличаше на сцена от филма „Близки контакти от трети род“.
Метеоролозите смятат, че Брайън е успял да снима така нареченият лещовиден облак. Тези облаци са редки. Те са формирани на гребена на въздушни вълни или между два слоя въздух.
Характерната им особеност е, че не се движат, без значение колко силен е вятърът.
Лещовидните облаци обикновено висят на подветрената страна на планинска вериги, по билото, както и по върховете на планините на височина  от два до 15 километра..

На връщане минавайки през града, войници хванаха няколко хора и ги отведоха. По-късно ги подложиха на подробен разпит. Най-напред доведоха един добре охранен човек. Той беше набит, с бузи, висящи като на хамстер. Човекът изохка, когато един от войниците го издърпа напред, за да го претърси.
Генералът смръщил вежди, строго се обърна към арестувания:
– Защо няма в града деца?
– Господине, всички измряха, – изстена запитаният, – Епидемии и глад….
– О, я стига! Чак толкова лошо не е било! – обърна се генералът към него. – Като те гледам, ти все още си имаш голям корем. Защо всички деца са мъртви?
След като не отговори близкостоящият войник го удари през лицето…….
– Ти си бил отговорник по социалните грижи…
Отговорникът сведе глава.
– Ние, в подобни ситуации, даваме първо на децата да ядат. Те са бъдещето. Който пренебрегва децата, не заслужава да има бъдеще.
Отговорникът по социалните въпроси запелтечи:
– Не ме разбирайте погрешно. Ние се погрижихме за децата. Разбира се, че го направихме. Родителите получиха за всяко дете по една специална дажба.
– А тези специални дажби стигнаха ли до целта си? Или родителите са изяли това, което се е полагало на децата им? Отговори!
– Господине, аз …… аз не знам.
– Ти не знаеш? Ние намерихме цяла купчина от оглозгани детски кости в кухнята. Можеш ли да ми кажеш откъде са тези кокали?
Отговорникът наведе още повече глава.
– Кажи, да не би вие да сте изяли собствените си деца?
– Вие не знаете какво значи глад, – промърмори мъжът. – Когато червата ти започнат да къркорят, етиката и красотата стават лукс.
– Етика и красота? Та вие сте по-лоши и от животните, – разкрещя се генералът. – Махнете го от очите ми, преди да съм го разкъсал.