Много трудно можете да обясните на индус-южняк, че в Тибет водата замръзва, така, че по нея може да се ходи. Той слуша, но не може да разбере и по никакъв начин не може да повярва. Но ако беше видял лед, той лесно щеше да повярва.
Така е и с хората, които не са изпитали в сърцето си мира и радостта Христова. Те не вярват, защото тези чувства за тях са чужди.
В Исус Христос душата има мир, който не зависи от външните обстоятелства. Първият главен източник на радост е Христос. Там, където е Той със Своята благодат, там е и радостта.
Когато човек има в себе си източник на радост и духовно удовлетворение, той става напълно независим от всички въображаеми удоволствия, които светът може да му даде.
Защо ще иска да пие от застоялата вода на блатото, когато има на разположение чудесен източник на вода?
Светът губи властта си над тези, който имат този благослове източник на радост – Исус Христос.

В навечерието на Нова година учителката помоли третокласниците да напишат какво биха искали Дядо Мраз да им подари. Когато учителката се прибра в къщи, седна да провери писмените работи на децата. Една от тях много я разстрои. Тя няколко пъти прочете писмото. Не не търсеше грешки. Сега за нея те нямаха никакво значение. В стаята влезе мъжът й.
– Какво се е случило, скъпа, та си така разтревожена?
– Ето, прочети, моля – и тя подаде на съпруга си тетрадката.
„Дядо Мраз, не искам много от теб. Миля те да ме превърнеш в телевизор. Много ми се иска родителите ми да се събират вечер пред мен и да ме слушат без да ме прекъсват. Когато татко се върне от работа, да ме попита какво ново е станало в живота. А на мама, когато й е тъжно, да идва при мен. Искам да ми се радват, както на новия телевизор, който заема цяла стена у дома. Е, мога да се поотместя, за да има място и за една малка елхичка. Искам известно време да поживея като телевизор.“
– Бедното дете….нима има такива родители? – възмути се мъжът на учителката.
Жената вдигнала глава ипогледна мъжа си с очи пълни със сълзи:
– Скъпи, това е написал нашия син….

Вол оре правоъгълно поле с размери 80 на 25 метра. Той върви по ширината на полето, обръща се на разстояние, колкото е ширината на ралото, около 80 сантиметра. На всеки метър волът остава по две следи от копитата си.
Въпрос: Колко следи ще остави вола след себе си?
Време е да помислите и да напрегнете мозъка си, преди да прочетете отговора.

Отговор: Николко. Всички следи ще бъдат изорани от плуга, който оре след вола. Цялото поле ще бъде изорано и нито една следа от вола няма да остане.

Сервитьорката Стейси Натсън от заведение за бърза закуска неочаквано получила от клиентка неочаквано щедър бакшиш. Стейси забелязала, че разсеяната клиентка е забравила малка кутия. Тя я настигнала на паркинга и й подала кутията, но жената помолила да я запази за себе си, а после тръгнала в неизвестна посока. Когато Натсън отворила кутията, едва не припаднала. Там намерила 12 000 долара.
Сервитьорката била майка на пет деца и като честна американка се обадила в полицията и разказала за откриването на изгубена вещ от непозната жена. Съобщили й, че ако след 60 дни никой не се обади, че е загубил тези пари, ще й бъдат дадени на нея. Минал срока, но Стейси не видяла парите. От полицията й съобщили, че парите миришели на марихуана и са задържани за разследване. Предложили й награда от 1000 долара, за това че е била честна и е дала необходимата информация в полицията, но тя отказала.
В своята декларация Стейси и други двама служители от ресторанта казали, че парите не миришат, особено на марихуана. След няколко месеца от разследването адвокатът Крейг Kнутсън заявил, че полицията е променила решението си и ще върнат на Стейси 12 000 долара до последния цент.
Тази история прославила Стейси и нейното семейство. Благочестивата сервитьорка коментира: „Съпругът ми и аз имаме големи финансови затруднения, защото ние отглеждаме пет деца. Това е просто дар от Бога за нашето семейство, което той ни даде чрез ангела си“.

В началото на 70-те години, преди на Тал да бъде премахнат единия бъбрек в Тбилиси в списание „Шах в СССР“ за всеки случай подготвили некролог за шахматния крал. Когато всичко преминало и нищо лошо не се случило Тал пристигнал в Москва. Редакцията на списанието му показало текста на некролога.
– Аз съм единствения човек, – засмял се гросмайсторът, – който е прочел своя некролог.
На Тал му струвало доста усилие, за да превърне тази антихуманна постъпка на редакцията в шега. Той не издържал и често се връщал на тази тема.
– Някои неща в некролога са пропуснати, – отбелязал веднъж той. – и аз слава Богу успях да ги редактирам. Навярно отдолу трябва да напиша: „Вярно с оригинала. М. Тал“.
За пореден път, Тал говорил за този неприятен случай с Варлен Стронгин, който му е бил приятел по това време. Писателят за да смекчи обидата на своя приятел му разказал за Фодьор Шаляпин, който обичал пред близките си да разиграва собствената си смърт и го правел доста реалистично. А когато близките му плачели и изпадали в безсъзнание, известният певец изведнъж възкръсвал. Смеел се и обяснявал, че неговата истинска смърт няма да бъде така страшна.
– Но аз не съм Шаляпин, – тъжно се усмихвал Тал. – Защо да разигравам нещо, което рано или късно неизбежно ще се случи. Тогава смъртта ще бъде сто процента. Въпреки това, некролог може да ми бъде полезен, – добавил той. – Ако ме задържи полицията, да приемем, че присвоя нещо, ще им покажа некролога и ще им кажа: „Както виждате аз съм умрял. Така, че и съд няма за мен на земята“.