По-рано за да накарат децата да гледат в обектива фотографите казвали: „Погледнете тук! Сега ще излети една птичка“.
Тази птичка е била напълно реална в ерата на масовата фотография. Тя не била жива, а месингова.
Тогава камерата е била далеч от перфектната и за да се получи хубав образ, хората трябвало да стоят в едно положение за няколко секунди.
За да привлече вниманието на неспокойни деца, асистент-фотографа в точното време вдигнал лъскавата „птица“, която по това време умеела и да „пее“.

В израза „кутията на Пандора“, думата „кутия“ се е появила от неправилен превод на гръцката дума πίθος.
В действителност, древните гърци са наричали pithoi голям глинен съд, закопан в земята, в който са съхранявали зърно, вино, масло или са погребвали хора, така че кутията на Пандора е по-подходящо да се нарече чашата на Пандора.
Именно в pithoi е живял Диоген. Древните гърци не са могли да правят бъчви.

Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.

Дошли на гости приятели, те не били женени, но скоро щели да сключат граждански брак. Вечерта домакините се постарали да ги сложат да спят в различни стаи. Четиригодишно момченце попитало майка си:
– Защо Диди и Наско ще спят в различни стаи?
– Защото те не са съпруг и съпруга, и за това не могат да спят заедно. Заедно спят само съпрузите.
Детето учудено погледнало майка си. Погледа му казвал: „Колко си глупава, мамо!“ А след това казало:
– Аз спя с баба. Ние съпрузи ли сме?

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!