Това не са хора, които си приличат само външно. В организмът им съществуват близнаци-ДНК. Тези молекули от наследствения материал са съвършенно идентични в това число и по електомагнитните си характеристики.
Те могат да работят като „антени“ приемащи и възприемащи. Сходната наследственост формира идентични информационни РНК и протеини, а от там и близнаци-клетки.
Това означава, че обемът и броят на предполагаемите структури „приемник-предавател“ настроени „на една и съща честота,“ многократно растат!
Ако тази хипотеза е вярна, тя свидетелства за феномена „неконтролируема телепатия“ между близнаците и до голяма степен обяснява ставащите събития и настъпили действия, между тях, дори когато те нямат абсолютно никаква представа за живота на другия.

Веднъж двама приятели се скарали и единият ударил другия. Удареният го заболяло, но нищо не казал, но написал на пясъка:
„Днес най-добрият ми приятел ме удари.“
Двамата продължили да вървят по-нататък и стигнали до един оазис и решили да се изкъпят. Този, който получил плесницата едва не се удавил, но приятелят му го спасил. Когато дошъл на себе си издълбал на един камък:
„Днес най-добрият ми приятел ми спаси живота.“
Този, който ударил приятеля си и му спасил живота, попитал другият:
– Защо когато те обидих ти писа на пясък, а сега на камък?
Приятелят му казал:
– Когато някой ни обижда, трябва да го напишем на пясъка, за да го изтрие вятъра. Но когато някой прави нещо добро, трябва да се издълбае на камък, за да не може никой да го изтрие.

Знаете ли, че първата платежна карта била изработена още през 1923 г. Тя е станала прототип на сегашните пластмасови карти. Първата такава карта била метална пластинка. На нея бил написан адреса и номера на собственика. Тя била използвана в Америка на бензиностанциите. Първите карти се използвали при плащане на горива.
Интересното е, че формата на картите и до днес е останал неизменен. Тогава не е имало банкомати и система за идентификация.
В Израел се наблюдават доста интересни случаи с такива платежни карти.
По време на Шабат, от залез слънце в петък до залез слънце в събота, е забранено да се прави каквото и да е. Изключват даже и асансьорите. По това време човек трябва да бъде в покой и да се моли.
За да няма съблазни, например, да се пазарува в магазин, изобретателните евреи измислили пластмасови карти, които по време на Шабат не работят.
Интересно какво ли правят при непредвидени ситуации. Например, постъпване в болница или случай на авария?

Младоженецът, който работел с тежка техника, с разрешение на началника си, използвал автопарка на фирмата.
Тук не става въпрос за реклама, а за икономия на сватбените разходи.
Булката дълго упорствала и не се съгласявала да се разкарва със сватбената си рокля из града и то в кофа на багер, но изглежда младоженецът е намерил доста убедителни аргументи, за да я склони.
В резултат на това много хора излезли на улицата да видят необичайното шествие и пожелали на младоженците много щастие.
Булката след това признала, че през цялото пътуване трябвало здраво да се държи за ръката на младоженеца, за да не „излети“ от кофата.
Въпреки всичко, тя намерила начин как да раздава бонбони на полицаите, за да „регулират“ движението и да се избегнат задръстванията.

Американският художник Уилям Лемсон  предложил интересен „сладък подход“ за оформяне на оранжерии. Той поискал стъклата да са от карамелизирана захар.
Разположена на върха на хълма Сторм Кинг, намиращ се в северната част на Ню Йорк, цветната оранжерия прелива във всички цветове на дъгата.
Лемсон превръща захарта в твърдо покритие като я нагрява до висока температура.
Всичките 162 прозореца са покрити със захар. Порцията захар за всяко прозорче се нагрява до определена температура. След това се прилага към лист нагрят до същата температура, за да се избегне напукване на стъклото, а отгоре се полива с още един лист, което помага на захарната стена да се запази колкото е възможно по-дълго.
Всички растения произвеждат захар чрез фотосинтеза, а растения във вътрешността на парника ползват светлина процеждаща се през захар, това е един вид цикличен процес.
За сега оранжерията е пусната експериментално. В нея растат три вида миниатюрни цитросови дървета.
През топлите месеци от всяка страна могат да се отварят панели с размер 1,52х2,44 м, за да се позволи на естествената вентилация да регулира температурата, а зрителите свободно могат да влизат и излизат от оранжериятаея.
В допълнение към необикновената декорация на парника са създадени части под формата на листа, в които порите се отварят и затварят по необходимост, помагайки да се регулира температурата на растенията.
През зимата прозорците се затварят, за да се съхрани топлината в парника.