Един свещеник говорел често, че трябва да се молим за враговете си. Един ден в църквата той казал:
– Ние прощаваме на нашите врагове, защото Исус го иска. Нека още веднъж да кажем силно: „Ние прощаваме на нашите врагове“!
На предната пейка седяла една възрастна жена. Тя казала:
– Аз нямам врагове.
Свещеникът бил изненадан:
– Вие нямате врагове?
– Не, нямам.
Свещеникът напълно се объркал:
– А на колко години сте?
– Деветдесет и осем.
Свещеникът въодушевено предложил:
– Моля ви, ела те отпред и разкажете как сте доживели до 98 години без да имате врагове!
– Много просто, – казала жената, – аз ги надживях……

На север има скалисти места, където хората събират яйцата на морските птици, воюващи за гнездата си на високи стръмни скали край брега на морето. Един от ловците забелязал голямо гнездо на перваза под него. Било много трудно да се спусне надолу, но още по-трудно било да се изкачи отново .
Ловецът решил все пак да се добере до желаното гнездо. За тази цел, вкарал лоста си в земята , прикачил към единия му край въже и се спуснал по него надолу. Когато се оказал на едно ниво с гнездото, той започнал да се люлее напред назад. Издебнал удобния момент и благополучно скочил при гнездото. Радвайки се на успеха си, ловецът без да иска пуснал връвта, която бързо отлетяла назад. Едва тогава мъжът осъзнал в какво положение се намира, смъртта го гледала право във очите.
В момент на голяма опасност мислите на човек работят като светкавица. Ловецът разбрал, че ако не скочи към въжето при връщането му назад, той може да не успее да го хване при повторното движение в същата посока. Концентрирал се и изскочил от прегръдката на смъртта, като здраво се хванал за въжето. След няколко минути се оказал на безопасно място.
Той бил спасен! И това станало мигновено! За него било решаващо „сега или никога“. Той можел и да не хване въжето и да се разбие в скалите. За да спасят живота си хората често рискуват всичко и се решават на невъзможното.
„Ето сега е благоприятното време, ето, сега е спасителния ден“. Хванете се по-бързо за въжето на спасението, Господ Исус е толкова близо до вас, ако изпуснете момента, може да не ви се удаде друг случай. Не чакайте, „сега или никога“.

На остров Хайнан специално се съхранява гроба на чиновника Хай Жуй, който се смята за образец на неподкупност и борец с несправедливостта в Китай. С какво толкова е известен?
Той е постъпил на служба през 1543 г. и веднага се проявил като усърден и неподкупен чиновник. Направил добра кариера и през 1599 г. бил назначен за военен губернатор в провинцията Интян. Когато бил на тази длъжност той се опитал да върне на бедните земите, които били конфискувани от по-богатите. Така си създал врагове.
През 1565 г. написал писмо на императора, в което го упреквал, че не се вслушва в съветите, които му се дават и че е извършил прекалено много грешки.
Получавайки такова писмо владетелят на страната дал заповед да се хване дръзкия чиновник и да се убие. Хванали Хай Жуй и го довели пред императора, той заповядал да се разследва дейността на чиновника, но преди да приключат разследването, императорът умрял.
Новият император възстановил Хай Жуй на предишната му служба, но поради многото жалби за прекаленото му усърдие в работата, той трябвало да го уволни.
Три години преди да почине Хай Жуй отново бил извикан да служи на императора.
Смята се, че Културната революция в Китай е започнала през 1965 г. с нападката в пиесата „Понижението на Хай Жуй“. Пиесата била забранена, а авторът и умрял в затвора, въпреки, че Мао често повтарял, че Китай се нуждае от хиляди Хай Жуй.

През 1908 г. в околностите на град Гуанчжоу имало тежка суша. Съдията на града много се молил за дъжд, но резултат нямало.
Тогава решили, че за всичко е виновен демона на сушата и решили да го накажат.
От бамбук и хартия направили изображение на демона. Полицията го арестувала, сложила му белезници и го отвели в съда.
Поставили демона на колене. Съдията проклел демона и заповядал да му отсекат главата. Защитникът в съда помолили съдията да даде три дена отсрочка на демона.
Изображението на идола било поставено на градската стена.
След три дена завалял дъжд.

Два часа след обяд. Слънцето немилостиво жареше всеки осмелил се да се покаже навън, а по-съобразителните са заели вече местата в близкото кафене.
Вратата на заведението се отвори и вътре пристъпи човек с табелка на гърдите: „Аз съм глух по рождение, купете си играчка от мен. Няма какво да ям.“
Той спираше пред всяка маса и поставяше пред учудените хора по някоя малка кукла, нескопосано изработена, напомняща на герой излязъл от филмите на ужасите.
Един от хората посегна, взе играчката пред него и когато глухия се обърна, за да събере парите оставена на останалите маси силно извика:
– Ох, счупи се!
Глухия рязко се обърна. Извикалият мъж се стресна, но успя да каже:
– Синко, ти си изцелен. Отивай да работиш!
Всички погледи се съсредоточиха върху „глухия“. Лицето му се  беше изкривено от яд, а в очите му се четеше злоба. Той се обърна към вратата и бързо се изнесе през нея.
На масите кимаха недоволно, осмисляйки случилото се. Малко след това започнаха и коментарите….