Един човек го ударили по гърба, а той завикал:
– Ох, главата ми!
Попитали го:
– Теб те удариха по гърба, защо крещиш, че главата те е заболяла?
Човекът казал:
– Да, казах. Ако имах глава, никой нямаше да ме бие по гърба.

Ако преценим нещата преди да действаме, няма да усетим болезнените удари, следващи неправилно взетото решение.

Царевица от сортът „Glass Gem“ е въведена от фермера от Оклахома Карл Барнс, в жилите на който тече кръвта на индианците чероки, шотландци и ирландци.
Той забелязал, че понякога в кочана се срещат полупрозрачни зърна с необичаен цвят.
Резултатите, които виждате на снимката са постигнати чрез усърден и продължителен подбор. През годините Барнс добавил още цветове и повече блясък.
Преди смъртта си фермерът предал колекцията от семена и всичките тайни за отглеждане на разноцветната царевица на своя приятел Грег Шоуен и го помолил да съхрани традицията на сорта „Glass Gem“.
Сега всеки може да си купи разноцветна царевица, продава се чрез Интернет.
За съжаление не се препоръчва да се яде от кочаните, но от нея може да се прави царевично брашно.

Антон Рубинщайн бил изключително стриктен и взискателен към своите ученици. Веднъж той спрял един ученик, който свирел един от етюдите на Шопен.
– Скъпи мой, – мрачно казал Рубинщайн, – така може да свирите само на рождения ден на баба си. При мен, бъдете така любезен, да работите с пълна отдаденост, като истински музикант, а и мой ученик!
Младият човек започнал да свири отново. Антон Григориевич бил отново недоволен и го прекъснал.
– Кажете ми, баба ви жива ли е? – поинтересувал се Рубинщайн.
– Не, тя умря…..
– Често ли й свирехте на пияно? – още по-сурово го запитал Рубинщайн.
– Да, често й свирех…..
Рубинщайн тежко въздъхнал:
– Сега напълно разбирам, защо бедната жена толкова рано е напуснала този свят….

До 1973 г. една акация растяла сред пясъка на нигерийска Сахара. На няколко поколения изморени пътешественици тя предлагала малката си сянка. Такава не можела да се намери никъде в радиус от 400 километра. Освен това акацията служила за ориентир на многочислени кервани. Дървото станало символ на „волята за живот“.
Това дърво привлякло погледите на учените в началото на 1930 г. Те започнали да изследват необичайния феномен. Оказало се, че дървото е на повече от 300 години. Съществуват много хипотези за това, как в жестоките условия на пустинята може да се появи и просъществува толкова дълго едно дърво. Учените предположили, че дървото е остатък от древна гора, която е изчезнала в следствие от изменението на климата в района. Корените на дървото са стигали зоната на подземни води, които са поддържали уникалната акация през цялото това време.
Но уединението и отдалечеността от другите еко системи, не могла да спаси дървото. Пиян шофьор от либийски произход успял да прекърши дървото със своя камион. 300 години изпепеляващата горещина и дефицита на вода и минерали не можаха да убият жизнелюбивия организъм, но това успяха да направят даровете на нашата цивилизация: алкохолът, автомобилът и „цивилизованият“ абориген.
Това се е случило през 1973 г. „Трупът“ на дървото бил поставен в националния музей в Нигер, а на мястото, където преди това е била тази уникална акация, поставили символичен паметник, метална скулптура под формата на метална тръба, с разклонения за клонове.

Така унищожаваме всичко със нашата недобросъвестност.

При младите жени днес високо се цени професионалната самореализация. Всяка от тях се стреми колкото се може повече да практикува професията си, да гради кариера, нещо съвсем несвойствено за присъщият на жената майчински инстинкт. Съвременната жена смята, че женейки се, става ограничена, затворена в семейството. Там тя е длъжна само да върши домакинска работа и да отглежда деца.
Бях много изненадана и шокирана, когато едно момиче сподели:
– Ако се оженя, няма да бъда свободна, да ходя където искам и да правя това което ми е приятно.
Защо жените не искат да имат семейства и да раждат деца?
Тук има влияние негативният семеен опит на самите родителите, проявяващ се като алкохолизъм, насилие, разводи и не на последно място лошите взаимоотношения между членовете в семейството. Разбираемо е, че момиче израснало в такова семейство, ще гледа на брака като на източник на скандали, много болка, несигурност, нестабилност, обиди и огорчения.
Личната незрялост на майката не може да покаже на дъщерята какво голямо щастие е да бъдеш майка и съпруга.
Негативни отзиви за брака могат да се чуят и в училище, на двора, в компания на приятели.
Много жени смятат, че след раждане ще загубят привлекателната си външност, няма да бъдат харесвани и обичани. Колко жалко е, че у нас нямаме идеал за красотата на зрялата жена, майката и съпругата.
Много жени се отказват да имат деца поради нестабилността на мъжът до себе си. Това вече не са хора, които мечтаят да живеят заедно до старини, а временно съжителстващи индивиди. За това и такива бракове са временни.
Но има и жени, които въпреки всичко решават да имат деца и да изграждат семейства. Те изпитват радост и са щастливи, че в техните ръце малкото дете става човек. Това е като при земеделеца, който с нежност и любов се грижи за посятото, а след това с радост събира богатата реколта.