Смяна на мястото и отново в нова квартира. Разхвърлян багаж, разместване на мебели. Пълен хаос. До вечерта няколко чифта ръце и забързани крака, сложиха в ред всичко.
Уморената утрин бавно нахлу в новия дом и живота тръгна в отъпкания си коловоз. Събудила се, жената погледна през прозореца. Съседката със запретнати ръкави простираше мокрото бельо.
– Погледни колко е сиво прането й, все едно не го е прала – обърна се тя към мъжа си.
Той четеше вестник и не обърна внимание на думите й.
– Вероятно няма хубав прах за пране или не умее добре да пере. Трябва да й покажа някой ден…
И така всеки път, щом видеше комшийката да простира, не пестеше „хубави“ думи за прането й.
Една сутрин тя погледна през стъклото и възкликна:
– О, днес прането е чисто. Навярно се е научила по-добре да пере.
Тогава мъжът й се обади:
– Не, просто станах тази сутрин  по-рано и измих прозореца.

Всяка нация си има своите традиции и манталитет. На славяните е присъщ мързела. Те чакат чудо, което ще им донесе щастие. Спомнете си приказката за Иван глупака, който лежеше по цял ден на печката. Тя го откарваше и правеше така, както й заповяда Иван. В крайна сметка глупака се оженва за прекрасната принцеса и става царски зет.
В Япония проблема е точно обратния. Напоследък японските власти започнаха борба с работохолизма на местните жители. Повечето от японците работят извънредно и дори не си вземат отпуск.
Новата политика на японското правителство е да се противодейства на тази тенденция. То е решило  да вземе мерки против японците – работохолици. Лошото е, че този проблем е придобил колосални размери. Даже съществуват специални медицински учреждения за лекуване на работохолици. По неофициални дани, от допълнително натоварване в работата  в Япония , умират около 10 000 годишно.
Активното усърдие на японците към допълнителен труд, провокира работодателите.Показвайки своята преданост към предприятието, японеца разчита на растеж в кариерата и осезаемо увеличение на заплатата. Във връзка с това правителството осъществява обучение със собствениците на предприятия. Те изискват от тях забрана за извънреден труд и отказ от годишен отпуск. Създават се и принудителни дни за почивка, които се свързват с националните японски празници.
България е още далече от мисълта да води борба с работохолизма. Но в замяна на това в нашите медицински центрове се лекуват хора със симптоми на стрес, причинен не от много работа, а от нерешени проблеми във всеки аспект.
Да работиш е добре особено, когато има какво да работиш. Все пак почивката играе съществена роля за здравето. Работете и почивайте, но не прекалявайте с никое от двете.

Ние живеем в ново време. Днес Исус Христос биха продали не за 30 сребърника, а за 29,99. Има психологическа граница за цените, след което за клиента сумата изглежда много висока. Например, цена 997 изглежда много по-привлекателна от 1000, 99 лева са много по-изгодни от 100, 4900 е доста по-удачлива цена от 5000.
Пробвайте да си поиграете с цената на коя да е стока, като опитвате различни варианти. Напълно е възможно да намерите вариант, при който продажбите видимо ще пораснат.  Всеки би искал да преодолее кризата в бизнеса, особено малкия бизнес. Но по какъв начин да стане това?
Днес българина цепи стотинката на две, за да оцелее. Какво пък опитайте с цени съдържащи повече деветки. Погледнете това правят доста големи фирми и магазини. Защо да не подейства и при вас, опитайте?

Тя бе голямата негова страст. Вперил поглед в нея, очите му жадно поглъщаха съдържанието й. Леко изтеглената й шия и добре закръглено тяло го опияняваше, предвкусвайки предстоящото удоволствие.
Отвори капачката й и с наслада, бавно и спокойно, отпи леко пенливата течност. Любимата, неразделна негова спътница изпълваща същността му с алкохолна омая. Отхвърляйки всяко предупреждение особено, когато сядаше зад волана, й позволяваше да го следва навсякъде.
Щастливия случай не винаги бе с него. Спряха го полицаи. Достатъчно бе на служителите на реда да го погледнат, за да разберат, че „не е сам“. Въпреки това, проверката протече по стандартния начин. Когато установиха голямо  количество алкохол в кръвта, нямаше как да спори. Трябваше да ги последва в участъка.
Когато се готвеха да го отведат, наблизо се блъснаха две коли. Полицаите хукнаха към мястото на аварията. Усетил своя шанс, нашият приятел се метна бързо на колата и по най- бързия начин се отдалечи от мястото.
Пристигайки в дома си, бързо паркира колата в гаража и го заключи добре. На жена си нареди:
– Ако дойдат полицаи, кажи им, че съм болен и от къщи не съм излизал. Колата не съм ползвал  и цял ден съм бил тук.
След това вземайки една бутилка уиски се насочи към леглото. Полицаите не закъсняха и потропаха на вратата. Жената им отвори вратата и им каза това, което бе поръчал мъжа й.
Развеселени полицаите попитаха:
– Предполагам няма да имате нищо против, ако погледнем колата в гаража?
Когато жената отвори вратата на гаража, тя едва не припадна. Там стоеше полицейска кола, с включени светлини и работеща радиостанция…..

В Рио-де-Женейро има голяма болница на фасадата, на която можеш да прочетеш: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Бразилският император Педро II решил да построи болница за хронично болни и контузени. Обърнал се с молба към народа на Бразилия, да пожертват средства за изграждането на болницата. Резултатите били отчайващи. Приходите били незначителни.
Тогава императорът обявил, че който жертва повече от 100 хиляди ще стане барон, а повече от 250 хиляди граф. В резултат на това постъпили няколко по-големи дарения. Така започнало строителството на болницата.
За презрените болни няма пари, но за удовлетворение на щестлавието си, даваме с щедра ръка.
Строителството скоро свършило. В деня на откриването се събрала голяма тълпа, която с любопитство гледала закритата с платно фасада. Най-накрая платното било свалено и всички прочели: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Подобен надпис може да съпроводи много пожертвования и добри дела, които не са направени от любов, а от желанието за слава, почести и признание.
Това не е похвала за благочестие, а присъда за човекоугодничество или честолюбие с прикрита завист.
Спрете! Нека това угодничество да не ни ограбва повече, защото ако продължаваме така, това ще разяде добродетелите ни отвътре.