В едно претъпкано купе във  влака при общуването с околните, ние се стремим да изглеждаме такива, каквито бихме искали да бъдем, играем определена роля. И същевременно чувствуваме, че не ни вярват. Въпреки всичко продължаваме да измисляме какви ли не небивалици знаейки, че няма кой да проверява и доказва верността им.
Такива чувства възникват у мен и при общението в Интернет. Къде натрупат една камара лъжи, къде се излъжат взаимно, унижават другите за да въздигнат себе си и…….
Нямам нищо против вярната информация, нито достъпа до първоизточника, но да коментирам това е излишно.
Права ли съм, че хората реално и виртуално се лъжат? Но това спира ли ги да общуват? Човек е обществено „животно“ и за това търси контакт със другите. Няма значение по какъв начин го правят, важно е общението. А когато хората общуват, за тях времето губи очертанията си, не само в Интернет. Проблема се явява само в неудобната стойка пред светещия екран, която засяга повече физическото състояние, отколкото психиката на човека. За това е необходимо от време на време промяна. Във всичко трябва да има баланс.

Известната египетска царица Клеопатра не е умряла от ухапване на змия, както традиционно се твърди. До такива изводи са достигнали немски учени начело с историка Кристофър Шефер. Те предположили, че царица известна със своята красота едва ли ще се изложи на бавна и загрозяваща смърт.
Учените отишли в Александрия, където изучавали древни медицински текстове. Консултирали се със специалисти по змиите. Последните ги осведомили, че смъртта след ухапване от кобра настъпва след няколко дни, а по тялото на жертвата остават петна.
Клеопатра е искала да остане красива и след смъртта си. Според учените тя е използвала смес от опиум и бучиниш. Така тя е умряла за няколко часа, без страдание и болка.

Девет годишно момиче опитало да възпроизведе действията на добрия старец, който слиза през комина в празничната нощ и оставя подаръците под елхата.
Тя се покачила на покрива по една стълба, стигнала успешно до комина и се опитала да се спусне по него. Почти се добрала до камината, но запънала в един тесен участък.
Семейството й я чуло да крещи. Извикали пожарникарите, които я измъкнали от комина. Хубавото е, че момичето се е отървало само с една две драскотини.
Извод: Не повтаряйте действията на други особено, когато не сте съвсем сигурни какъв ще е изхода.

Денят бе много горещ и водата в съдовете бързо свърши. Възрастните подвикнаха на малкия водоносец, който бе заспал на сянка:
– Момче, взимай стомните и отивай на извора. Водата свърши.
Момчето сънено потърка очите си и с нежелание се отправи към празните стомни. Очакваше го дълъг и изморителен път. Той знаеше, че на връщане тези глинени образования тежат като олово, сякаш бяха пълни не с вода, а с камъни. Това ставаше винаги така, защото  умората надделяваше и всяка тежест се струваше двойно по-голяма. Въпреки всичко взе стомните и тръгна.
На извора освежаващата влага на водата досъбуди заспалото детско сърчице. Някаква живителна сила се вля в него още с първите струйки вода.
Събра напълнените съдове и потегли обратно. От една стомна се процеждаше издайническа струйка вода и оставяше мокра  диря по земята. Когато  стигна  лагера, хората прекалено ожаднели се нахвърлиха върху стомните. Остана само една. В нея имаше много малко вода. Момчето бавно я надигна и изпразни съдържанието й.
В последните лъчи на залеза  водоносеца долови слаб шепот:
– Защо не ме остави? Аз съм счупена и почти цялата вода изтича от мен. За какво съм, ти? Хвърли ме на боклука.
Момчето наведе глава, погали стомната с напуканите си длани и промълви:
– Не ми даде сърце да го направя. Забелязах, че водата, която се стичаше от теб попадаше върху цветята и тревичките край пътя и те живаха. Ставаха по-свежи и красиви. Как да ги лиша от малкото влага, която получаваха? Ти си счупена, но не си безполезна, защото даваш живот на загубилите влагата си.

Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.