Технологията за манипулиране на човешкото съзнание е само за „избрани“. По много признаци тя прилича на война, в която добре въоръжена армия напада мирното население, а то съвсем не е готово за това. Ако войната наистина е тайна, нейният успех се определя от умението да „надуят“ главите на населението, така че да се предотврати и най-малкото съпротивление. Основните постулати на манипулаторите се излагат в забулена форма.

Сред измаменото население винаги се срещат изобличители, учени, философи, които разкриват манипулациите. За да се справят с тях ги „заливат с кал“, така че гласовете им се изгубват в общия шум. Готови книги, статии и монографии за манипулирането е невъзможно да се съберат. През последните години по лавиците на книжарниците се появяват книги за това, как да се адаптираме към ситуациите и как да измамим ближния си. Интригите и сплетните се ползват с доста голям авторитет в множество кръгове.

Внушението може да бъде под формата на думи, картинки, знаци и много често повтарящи се фрази. То влияе на съзнанието не по пътя на логическото убеждение, а като непосредствено въздейства на психиката на човека.

Отдавна сме разбрали, че рекламата манипулира съзнанието на човека. За това бързо превключваме канала, сърдим се , ругаем и въпреки всичко купуваме продукта, които ни налага омразната реклама.

Какви механизми са заложени в мяркащите се кадри на рекламата? Дори и малките деца стават заложници на телеманипулацията.

В началото на 50-те години са обучавани служители от службите за сигурност и агентите им на определен начин на изразяване, който може да манипулира околните. Днес за неголяма сума могат да ви набият 2000 думи на чужд  език, които ще се загнездят в мозъка ви завинаги.

Забележете, нашата активна памет работи добре само тогава, когато непрекъснато се изчиства. Тогава какво да кажем за манипулирането на съзнанието ни, при което няма изтриване? То остава инвалид завинаги.

На една поляна, сред огромната гора живял един вълшебник. Той имал голямо стадо овце.

Всеки ден той изяждал по една овца. Тези кротки животни причинявали много тревоги на вълшебника. Бягали към гората. Много време му отнемало да хване бегълката и да събере отново стадото.

Ако овцата разбирала кога ще я заколят, тя се съпротивлявала и виковете ѝ плашели другите. Тогава вълшебникът приложил хитрост. Поговорил със всяка овца поотделно.

На една казвал:

– Ти не си овца, ти си човек като мен. Няма от какво да се боиш, аз убивам и ям само овце. Ти си единствения човек в това стадо и си моя най-добър приятел.

На друга казвал:

– Защо бягаш от мен. Ти си лъвица и от нищо не трябва да се страхуваш. Аз убивам само овце, а ти си ми приятел.

На трета внушавал:

– Послушай, ти не си овца, а вълчица. Аз те уважавам. Както и преди аз ще продължавам да убивам по една овца всеки ден, но ти си вълчица, най-добрият приятел на човека. Няма от какво да се страхуваш.

По този начин, той говорил на всяка овца и внушавал на всяка една от тях, че не е овца, но напълно различно животно, което се различава от всички други в  стадото.

След тези разговори напълно се променило поведението на овцете. Те пасели спокойно и вече не бягали към гората. И когато вълшебникът убиел някоя от тях, те си казвали: „Той е убил овца, а не мен, защото аз съм му най-добрият приятел“.

Дори овцете, които убивал, престанали да се съпротивляват. Той отивал до набелязаната жертва и казвал:

– О, приятелко, отдавна не сме разговаряли. Ела с мен. Искам да се консултирам с теб по един въпрос.

Овцата отивала с гордост при него. Тогава той я питал как вървят работите в стадото. Жертвата с радост му разказвала всичко, след което той я убивал. Смъртта идвала бързо и овцата нямала време да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен. Повдигайки самочувствието на всяко едно от животните, успял да ги накара да забравят за смъртта. Станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си хрупали тревица. Месото им станало по-вкусно.

Така вълшебникът дълги години управлявал своето стадо. Дори овцете започнали да му помагат.

Ако някоя съобразителна овца започнела да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце „най-добрите приятели“ на вълшебника, веднага му докладвали и той с удоволствие я изяждал.

А вие какви сте лъвове, вълци или може би хора…?

Н…ое шосе. Полицай спира Бентли, което е превишило скоростта „само“ три пъти. Отваря се плътното тонирано стъкло на колата и полицаят учтиво казва:

– Инспектор Петров, моля вашите документи.

От Бентлито се подава ръка държаща хилядарка. Полицаят я взима бързо я пъха в джоба и казва:

– Приятен ден, постарайте се повече да не нарушавате….

От прозореца се подава нова банкнота, със същата стойност.

– И бъдете внимателен, след два квартала има още един проверяващ…

Отново хилядарка… Полицаят поглежда номера на колата:

– Тук съм вторник и четвъртък от 8:00 до 15:00 часа. Запомних номера ви, през тези дни можете да карате спокойно.

…отново хилядарка….

– Шастие, здраве и успех в бизнеса…

Появява се нова хилядарка…

Полицаят стои известно време като зашеметен, а после като насън казва:

– А помню чудное мгновенье…

В плевнята стояли два плуга. Единият бил грозен и ръждив, а другият изящен и лъскав.

Ръждивият плуг със завист гледал как слънцето се отразява върху лъснатите части на съседа му. Веднъж той не издържал и казал:

– Не е честно! Ние сме еднакви. Ти си толкова красив и вечно блестиш, а аз не. От къде идва при теб това великолепие? Трябва да има равноправие.

Вторият плуг се засмял и казал:

– Наистина трябва да има справедливост. Аз от ранна сутрин до късна вечер работя, затова съм лъскав. Просто нямам кога да ръждясам.

Умните работят, а мързеливите търсят извинение и оправдание на мързела си.

Толкова е топло и хубаво да спиш между братята и сестрите си, под майчината лапа. Но дойдоха хора и започнаха да разглеждат кученцата
– Я виж какво кученце. То изглежда не е наред с краката. Трябва да го занесете на ветеринар.
– Защо да харча пари, ще го изхвърля, кученцата и без това са много.
Кученцето не разбра какво си казаха тези големи същества, само плахо ги изгледа и покри с лапа очите си.  Сложиха го в една празна кутия и го отнесоха далеч от мама и братчетата му. Тук е тъмно и хладно. Миришеше доста силно.
Кученцето не можеше да излезе от кутията, а искаше да яде и да се постопли малко, затова започна силно да „крещи“. Писъкът му чу една старица, която изхвърляше боклука. Именно тя намери между отпадъците малкото новородено кученце.  Скри го в пазвата си и го отнесе в къщи.
Там го нахрани с мляко, като изстискваше кърпа с мляко в устата му, защото то можеше само да суче. Бабата ласкаво погалила мъника и той заспал на колене ѝ. Покри  го с топъл шал и се зарадва, че вече няма да бъде сама.
Кученцето порасна. То защитаваше възрастната жена от всеки, който минава по улицата. Вярно е, че леко накуцваше, но кой обръща внимание на това? Той беше щастлив.
Най-важното в живота е да те обичат! Всяко живо същество се нуждае от топлина, приятелство и любов.