Признавам, че Интернет дава много удовлетворение и радост в живота. Ако гледаме на нещата само по този начин, лесно ще изгубим по-хубавата част от живота си, сърфирайки из световната мрежа, без да броим стоенето на линия.
Интернет може да стане лесно черна дупка, в която да потъне цялото ни свободно време и енергията ни, като получим много малко в замяна. Същото се отнася и за компютърните игри.
Ограничете часовете си в Интернет, като предварително планирате кога и как да го използвате. Контролирайте желанието си да играете на някои по-продължителни игри, които ще ви отнемат времето за нещо, което е трябвало да свършите, но сте го оставили за по-късно. Алтернативата на отлагането на някои задачи, не е използването на Интернет.
Всяко нещо използвано с мярка и навреме, допринася полза. Иначе оставаме излъгани и с чувството, че нещо сме пропуснали.

Правителството на Иран забранило на жените заедно да гледат с мъжете Европейското първенство 2012 г. в барове, кафенета или ресторанти.
Според властите такива мероприятия могат да повредят моралния облик на прекрасната половина на човечеството.
Гледането на футбол от мъже и жени заедно не било подходящо, защото, мъжете докато гледали мачовете се държат вулгарно и си позволяват да говорят мръсни вицове.
Според полицията, жените не трябва да гледат футбол в такава компания. И нещо повече, те просто трябва да благодаря на правоприлагащите агенции за инициативата и приемането на такова решение.
Сега иранските Мажоретките имат право да наблюдават какво се случва на терена само на телевизионния екран у дома.

Във всеки човек се борят страха и смелостта, трудно е да се каже кое преобладава повече.Очевидно е, че самият живот и оцеляването е борба, в която се срещат решителност и устойчивост.
Страхът идва от осъзнаване на враждебността на околната среда и усилва чувството за самота.
Когато много хора се оказват един до друг, това приятелско обкръжение и усещането за единство дава забележителен  масов психологически ефект, който успокоява нервите, спира надигащия се страх и унищожава мрачните предчувствия.
От друга страна, често повтаряща се тренировка, изработва точност и  синхрон в движенията. Явно оказва и хипнотично въздействие, което спира както личната инициатива, така и неувереността.
В резултат на това се формира силна и жизненоспособна структура, която се движи и действа като единен механизъм, нямаща присъщите на човека недостатъци, способна на максимално отдаване, благодарение на умелата организация и едновременно изпълнение на отделните действия.

Това се случило по време на Първата пуническа война.
Преди голямото морско сражение при Екном Манлий Вулсон, както го изискава обичая, се обърнал за знак към свещените птици на палубата.
Хвърлил им ечемик. Ако започнанели да кълват, това било добро предзнаменование и той трябвало да атакува, а ако откажели не трябвало изобщо да нападат.
Птиците не докоснали ечемика. Тогава Вулсон го хвърлил зад борда и казал;
– Като не искат да ядат, да пият!
И атакувал, но спечелил битката, а с нея и войната.

Един човек отишъл в парка. Всичко наоколо било красиво, чисто и подредено. Изведнъж очите му попаднали на полянка, където предния ден е имало пикник. Наоколо имало разхвърляни хартии, бутилки и консервени кутии. Настроението му се влошило и той се насочил към изхода на парка, като решил повече да не стъпва тук.
В същия ден в парка дошъл и друг човек. Той също видял обезобразената поляна, но решил да не й обръща внимание и продължил  по-нататък. Избрал си хубава поляна разположил се на нея и започнал да се възхищава на заобикалящата го красота, а вечерта се прибрал щастлив.
В парка дошъл и друг посетител. Той също видял разхвърляните остатъци от пикника. Това не му харесало.За разлика от другите двама, които видели това място, той тръгнал към тази поляна и започнал да събира разпръснатите хартийки, бутилки, ….и ги слагал в кофите за боклук.
Повечето хора минаващи от там виждали един добре облечен човек там как събира и изхвърля боклука от поляната и отминавали, но имало и други, които, спирали и започвали да му помагат. Нещо ги сближавало и те ставали много по-близки.
Най-интересното е, че много от децата се откъсвали от придружаващите ги родители и с желания се включвали в почистването. След час поляната не била същата, минаващите преди край нея едва ли ще я познаят.
Хората участващи в почистването седнали на нея и се наслаждавали на красотата на природата, на чистотата, общението по между си и радостта от извършената работа. Този ден всички те се прибрали в домовете си като приятели, с изпълнени сърца от любов.
Няма значение, че те били от различни крайща на града, но сърцата им били свързани в едно, Какво от това, че никой не забелязвал тези цветя и тази красота, важното е, че те ги „видели“ и „почистили“, за да ги видят и другите.