През 1980 г. имало мощно изригване на вулкана Сейнт Хелънс, разположен в северо-западната част на САЩ.
Фотографът Робърт Ландсбург знаейки, че за предстоящата активност на вулкана, в рамките на няколко седмици, посещавал района наоколо, за да запечата отделните фази на промените.
Сутринта на 18 май, когато започнало самото изригване, той бил на няколко километра от върха и видял бързо приближаващия се облак от дим. Разбрал, че няма да има време да избягат.
Без никаква паника  Ландсбург продължил да снима, а след това опаковал камерата си в раницата и я покрил с тялото си. Така го открили под слей пепел след 17 дни.
С камерата, нищо не се е случило, а снимките помогнали на геолозите да направи пълно документално описание на изригването.

По времето на Втората световна война пилоти на съюзническите войски летели над района в който живеели примитивни племена. Препоръчано им било да носят въженце в случай на принудително кацане, за да се улесни контакта им с местното население.
Когато се срещнали с местните, извадили от джоба си въженцето и започнали да правят различни фигури на така добре познатата ни игра.
Пилотите няколко пъти трябвало да прибягват към това занимание. Аборигените наблюдавали играта с нескрит интерес, а след това помолили за въженцето и демонстрирали фигурите, които наблюдавали да се правят преди това.

След построяването на Зимния дворец, цялата област наоколо била осеяна с строителни отломки. Петър  III  решил да се отърве от боклука по оригинален начин.
Той издал указ, в който се казвало, че всеки може да вземе от строителната площадка всичко, което си хареса и то безплатно.
След няколко часа всичкия боклук бил разчистен.
Лошото е, че в България „разчистват“ строителните площадки, преди да е свършил строежа. Та за това много от започнатите сгради остават като недовършени монументи, поради липса на материали и изчерпване на парите.

Френският писател Стендал след посещението си във Флоренция през 1817 г. пише: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми силно заби, мослех си, че е прекъснат източника на живота ми. Вървях, защото се боях да не падна…“
Развълнуването на писятеля от шедьоврите на изкуството могат да се наблюдават и при други хора. Те са съпътствани със сърцебиене и световъртеж. Такова психосоматично разстройство е наречено синдромът на Стендал.
Човек попаднал под негово влияние изпитва крайно изострени емоции от съзерцанието на картини към пренасяне в пространствено изображение. Понякога чувствата са толкова силни, че хората се опитват да унищожат произведенията на изкуството.
В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да се предизвика от наблюдение на какво да е красиво нещо, било то от природата или жена.

Понякога законите са абсурдни. Такъв е случая с една от жените на тайландския крал Рама V Сунандха Кумариратана, която загинала на 19 години с малката си дъщеря.
Те плували в една лодка и тя се преобърнала. Имало доста хора, които са били свидетели на инцидента, но никой не се е притекъл на помощ.
Виновен за това бил законът, според който на обикновен човек се е забранявало да се докосва до кралска особа, под страх от смъртно наказание.