Един от учениците дошъл при своя наставник и го попитал:

– Има ли начини как да се открият най-дълбоките истини в природата, вселената, взаимоотношенията и разбирането на самият Творец?

– Има, – казал наставникът.

– И какви са те? – нетърпеливо попитал ученикът.

– Когато си гладен да се наядеш, когато си изморен да се наспиш.

– Нали и обикновените хора в живота постъпват така? Тогава в какво се отличават от нас? – смутено попитал ученикът.

– Обикновените хора, когато ядат мислят за съвсем други неща. Когато спят, мислите им са в хаос и те през цялото време се безпокоят за нещо, – отговорил наставникът.

В една църква имало един човек, който имал много остър език….Често измъчвал ръководството, като създавал множество проблеми.

Веднъж на гости в църквата дошли двама епископа, областният и на града. Човекът влязъл в стаята, където всички били събрани и вместо традиционното: „добре дошъл“, изтърсил „здравейте, другари“.

Епископите се стъписали, но другите от църквата само се усмихнали. Обикновено, вместо поздрав, те чували: „Здравей, Света инквизиция“.

Веднъж, когато един от пасторите се разболял и легнал на легло, този човек му позвънил и казал:

– Вие да умирате ли сте се приготвили? Чакайте, аз още не съм изпил връвчицата ви!

Този човек веднъж на едно от съвещанията предложил да се внесе специално постановление:

– Направете обрязване, за да се обърка главата на равина, а не нашата!

Хората, които ви обкръжават са вашето огледало. Те отразяват особеностите на личността ви. Дали знаете това или не, дали го вярвате или не, дори и да не го осъзнавате то е така.

С други думи ако съпругът ви е груб, ако служителите лошо се отнасят към вас, шефовете ви се увесват на врата ви, това означава, че вие сте им позволили това по някаква причина.

На вас това ви харесва, макар и да го отричате.

Ако някой многократно ви мами, това не е просто доверчивост, вие имате склонност към мазохизъм. Така, че не обвинявайте никого за това и не се обиждайте на някого.

Един човек дошъл при един учител и му казал:
– Научи ме да се моля.
Учителят отговорил:
– Когато се молиш част от ума ти е зает с други неща.
– Не разбирам какво искаш да кажеш. От няколко месеца не мога да се моля на Господа по някаква причина, но не знам каква е тя.
– Ти ми каза: „ Научи ме да се моля“, но нищо не каза за Господа. Молитвата, която водиш вече няколко месеца е насочена към съседите ти, защото ти постоянно се чудиш какво си мислят за теб. Молитвата ти е включвала и парите като идол, защото ти непрекъснато ги желаеш. Когато се молиш ти се обръщаш и към други идоли, например, свързани със твоята безопасност и т.н. Тъй като имаш прекалено много богове на които се молиш, няма нищо чудно, че не остава време да се помолиш на истинския Господ.

Тя не ги познаваше, но се представиха за роднини на мъжа й от Северна България. На чичо Кольо, на чина Петра…. на кой си от кой си…

Жената разбра, че трябва да бъде любезна и ги посрещна сърдечно. Нагости ги богато и им посла да спят в новата стая. Прояви човещина и не им се скара дори, че стъпкват фасовете си върху новия персийски килим.

Странни гости, седят цял ден в апартамента и никъде не излизат. Домакинята се надяваше, че за малко поне ще се разходат из града и ще го разгледат, та малко да си почине и да се отпусне.

Ден така, два минаха, трети се задава, а тези хора цял ден стоят пред телевизора, ревизират хладилника и без да питат се обслужват сами. Нищо не купуват, а ядат на корем.

На жената й писна и накрая каза на мъжа си:

– Може да са твои роднини, но не мислиш ли, че вече прекаляват?

Какво направи мъжът й тя не разбра, но се обади баща й, че спешно трябва да идат при него. Гостите макар и с неудоволствие трябваше да си тръгнат. Преди да излязат от вратата единият най-безцеремоно изтърси:

– Развалихте ни плана. Две седмици бяхме при Владо в София, щяхме да изкараме две седмици и при вас, а след това за две седмици щяхме да отидем у Петър във Варна………..

Жената не искаше да слуша останалата програма на гостите от Габрово, за това само прехапа устни и махна с ръка. Само като си помисли, че този ад е щял да трае още седмица и половина, косата й настръхна. Въпреки това им се усмихна и им пожела добър път.

Случи се така, че след една година минаха край Габрово. Мъжът й я подкани да се отбият за малко при неканените гости от преди. На жената не й се искаше да  се срещне с тях, все пак спомените бяха още пресни, пък и не бяха от най-добрите. Но мъжът й настоя и тя вдигна ръмене.

Посрещнаха ги, почерпиха ги по едно кафе. И още, докато кафето беше горещо, стопанката каза:

– Изпивайте си бързи кафето и тръгвайте, че каквато буря се е задала, не знам как ще се измъкнете.

Гостите я погледнаха смаяно. Те се бяха отбили за малко и съвсем нямаха претенции да останат по-дълго, но самата реплика ги накара да се спогледат и се усмихнаха.

Ето така се срещат гости по габровски.