Навярно всеки може да каже, че човечеството е живяло „без удобства“ почти до 20 век. Нямало е никаква канализация в градовете, но не е и миришело.

Оказва се, че не всичко е било така.

Жителите на южноазиатския град Мохенджо Даро, съществувал около 2600 до 1700 г. до н.е., са използвали благата на своята цивилизация, който съвсем не са отстъпвали на съвременните.

Мохенджо Даро е удивителен, не само с водопровода и обществените тоалетни, но и с градската си структура, внимателно обмислена и отлично изпълнена.

Градът, очевидно, е бил планиран предварително и е изграден на специална окачена система на две нива. Сградите на Мохенджо Даро са направени от изпечен кирпич със стандартен размер. Подредена система от улици, къщи с „удобства“, хамбари, бани. Градът е бил оборудван със всички съвременни удобства.

Загадката на Мохенджо Даро задава следните въпроси на историците и археолозите: Къде са градовете, които са предшествали тази столицата на индската цивилизация? Как хора, които не са могли да печат тухли са могли да построят подобни мегаполиси? Но това не са единствените въпроси, който можем да си зададем. Например, бихме попитали: Защо социалната структура в Мохенджо Даро значително е изпреварила всички останали?..

Езерото Титикака е разположен в Андите, на границата между Боливия и Перу. Там е най- плодородното място на земята. Въпреки това, той е пълен с мистериозни мегалитни структури, които все още не е ясно за какво са служели.

Изкусно изваяни каменни статуи над сто килограма са свързани с бронз, разтопен или във вид на специални закопчалки.

Археолозите смятат, че в Перу бронз не е имало по това време, но той е открит. Интересното е, че на височина 3800 метра са били създадени високопродуктивни селскостопански площи с язовири и канали.

Излишно е да казваме, че произхода и тайнственият език на древните цивилизации за историците за сега остава неизвестен.

През януари 1935 г. на благодатните и почти райски Карибски острови от срутване на нажежена маса от камъни изгорял до основи публичен дом, над който месният свещеник нееднократно е призовавал небесно наказание.

Този дом бил смятан за разсадник на злото и покварата. Там често ставали намушквания с ножове, играели се хазартни игри, а хората около него го наричали „дом на греха“.

Полицията не успяла да открие причината за пожара. Камъните се разтопили като лед, а при падането са били нажежени до червено.

Това е било видяно от много свидетели.

Полицията в разследването на инцидента не е пожелала да приеме никакви мистични обяснения.

Двегодишният Алфи Джонс страда от рядко генетично заболяване, което лекарите наричат „небалансирано хромозомно пренареждане“.

Алфи е единственият човек в света, у когото лекарите са намерили такава рядка болест, която до сега не е имала дори име. Момчето е роден с различни здравословни проблеми, включително отвор в сърцето, глухота и частична слепота. Освен това, той не може да ходи. Лекарите са установили, че заболяването влияе на 11-ата и 15-та хромозома.

Най-вероятно, момчето никога няма да може да ходя, заради вродената дислокация на тазобедрената става. Но майката на малък британец, 37-годишната Мери Джоунс, който има шест други деца, не се отчайвайте и нарича сина си „слънчев лъч“.

– Въпреки всичко, което се е случило с Алфи, той е много щастлив. Всеки, който го срещне веднага се влюби в това малко човече. Вече сме достигнали до такъв етап на възприемане, че когато погледнем към него, го виждам като наш син. – казва Мери. – Аз го обичам много Имахме някои проблеми в семейството преди раждането на Алфи, но той ни накара да спрем и да помислим за това, което е важно Той стана спойката, на нашето семейство.

Баща на Алфи, 42-годишният Кент Джоунс заяви:

– Не знам колко още ще живее синът ми. Лекарите твърдят, че за първи път се сблъскват с такъв случай. Дори не знаем какво го очаква в бъдеще.

Сега родителите на момчето се опитва да съберат 30 милиона долара, необходими за оборудването на специална сензорна стая и придобиване на оборудване, които са жизнено важни за детето.

– Надявам се, че ако можем да събере пари, за да купим всичко, което трябва, Алфи ще живее дълго и щастливо, –  казва майката на детето.

Докато Google прави компютърни очила за масовия пазар, Университета в Мадрид Карлос III разработи много по-усъвършенстван модел на очила специално за преподаватели във ВУЗ.

Професорските очила на 21 век са в състояние да разпознават лицата на студентите на базата на предварително заредени анкети взети от всички учащи се.

Очилата показват текста на лекциите и формулите, така че преподавателят да не се запъва и да поглежда в хартиените си записки.

Системата за допълнителна реалност се нарича ALFs (Augmented Lecture Feedback System) и осигурява интерактивна комуникация.

По време на лекцията, учениците показват по мобилните си телефони, как са разбрали казаното. Информация директно постъпва в компютърната система и професорът вижда подходящи показатели над главата на всеки учащ.

Оглеждайки аудиторията, професорът може веднага да разбере как се възприема информацията и има ли някакви въпроси.