Немският биохакер Тим Кенон, не е изчакал момента, когато в магазините по електроника ще се появят голям избор от компютри за имплантиране. Той самостоятелно се заел с тази работа и имплантирал на ръката си компютър заедно с акумулатор.
Освен това е минал без помощта на лекар и упойка. В това няма нищо удивително. Хирург няма право да имплантира устройство без сертификат.
Акумулаторът в устройството се зарежда безжично, така че не е нужно да го вади от ръката си.
Миниатюрен компютър Circadia 1.0 в силиконова обвивка събира физиологични данни и ги предава на Android – устройство.
Хакерът може да контролира нивото на кръвната захар и пулса в непрекъснат режим. Разбира се, постоянното наблюдение на жизнените показатели е много важно, особено за медицински цели.

Това е съставка, която се използва в китайската кухня. Тя се добавя към салати и други по-сложно приготвени ястия. По време на приготвянето жълтъка от яйце на патица, кокошка или пъдпъдък става тъмнозелен или сив, придобива кремообразна консистенция, съпроводена с миризма на амоняк и сяра. В същото време белтъкът се оцветява в тъмно кафяв цвят, става полупрозрачен и прилича на желе.
Тези изменения стават благодарение на повишаване на рН в яйцето и съдържащия се в него натрий. Така според традиционния начин на готвене, първоначално се смесват алкална глина, дървена пепел, негасена вар и морска сол. С помощта на гумени ръкавици с тази маса се покрива всяко яйце, което се поставя между оризови люспи. След това яйцата се поставят в запечатани с плат буркани или плътно сплетени кошници, където се съхраняват в течение на много месеци, докато сместа не стане напълно твърда. Когато това стане столетните яйца се очистват от покриващата ги маса и са готови за употреба.
Смята се, че начина за приготвяне на столетни яйца е възникнал от необходимостта да се съхраняват самите яйца. Според някои данни, необичайната рецепта се е появила преди около 600 години в провинция Хунан по време на династията Мин.
Интересно е, че някои столетни яйца придобиват жълтеникав модел на елови клонки върху белтъка.

Това са думи на Наполеон изречени в Испания на 30 септември 1811 г., на съвещание преди щурма към дефилето на Сорос Сиера.
Императорът заповядал да се атакуват четирите испански батареи, които прикривали пролома с лека конница от 150 човека.
Генералите казали:
– Това е невъзможно!
Тогава Наполеон произнесъл знаменитата си фраза:
– Невъзможно?! Такава дума не зная!
От тази атака останали живи само дузина войници.
Интересното е, не че лека конница е атакувала артилерия, този подход десет години преди това е използвал и Суворов и то при много по-малки загуби, а това, че в битката против испанците действали поляци.
Много интересна национална политика е водил Бонапарт.

Европейски изследователи, с участието на експерти от университета в Кеймбридж работят по проект, наречен Pursuit  „Преследване“ в рамките, на който се развива нова архитектура за Интернет, която отхвърля използването на сървъри.
Както е посочено в описанието на проекта, “ Интернет на бъдещето“ ще бъде изграден на принципа на партньорската мрежа, която широко използват торент тракерите. В такива мрежи, няма сървъри и техните функции се изпълняват от компютрите на обикновените потребители.
Новата уеб-базирана архитектура осигурява разпределено, децентрализирано съхранение на информация, която може да бъде намерена в паметта на компютри, таблети или смартфони, които са свързани към мрежата. Чрез този подход расте скоростта на обмена на данните, повишава се и надеждността на съхранението им. Необходимата част може да бъде свалена не на едно, а на няколко места.
Кога новият проект ще премине от тестване в клиентската среда е неизвестно, но функциониращ прототип на „Интернет на бъдещето“ има и сега. Следва да се отбележи, че развитието на архитектурата Pursuit е от 2010 година. Авторите на проекта подчертават, че акцент в новата архитектура е отделен не само на информацията разположена в мрежата, а и на уеб адреса, на която тя е на разположение.
Мисля, че това не е толкова проста идея.
Надеждност и скорост на достъп до един-единствен елемент на информация расте пропорционално на вероятността да се загуби завинаги.
Тук учените математици би трябвало да имат в предвид жизнеспособността на такава система в условията на бедствия, войни и т.н.

Милиони хора използват метрото всеки ден без дори да мисля, че то може да не е толкова безопасно, колкото изглежда на пръв поглед.
Междувременно американски учени и техните британски колеги са установили, че постоянното пътуване в метрото е опасно за здравето на човека поради високото съдържание на подземен токсичен метален прах във въздуха.
Проветряването в метрото е проблематично. Поради това, там температурата е постоянно висока, а във въздуха се концентрира прах, наситен с метални частици.
Прониквайки в човешкото тяло, тези вредни съединения започват да разрушават жизнено важни органи, като черен дроб, белите дробове, бъбреците, мозъка и дори сърдечно-съдовата система.
Според експерти, най-голямата опасност за хората са малки частици. В случай на вдишване, повечето от основните съединения се наслагват в трахеята и носната кухина, тогава малките частици лесно достигат до бронхите. Поради малкия си размер, те могат лесно да проникнат през защитна бариера на епитела на дихателните пътища и да влязат в основните тъкани на организма.