В ерата на безмилостно остаряване, когато всичко, което имаме се отличава с кратък живот, се намират вещите, които се противопоставят на времето. Съществуват предмети, които отказват да потънат в забвение и продължават да функционират.
Университетът на Ал-Кейруан в Мароко е официално признат за най-старотот постоянно действащо висше учебно заведение, дори е вписано в Книгата на рекордите на Гинес. Той е основан през 850 г. в град Фес, а след това е послужил като джамия с училище за изучаване на Корана.
Ал-Кейруан около две години е по-възрастно учебно заведение от най-старото в Европа, Университета в Болоня, който е построен през 1088 г.

Жителите на селището Корморант в щата Минесота избрали седемгодишното куче на име Дюк за кмет. Домашното животно победило със значителна преднина на избора, в който взели участие 12 местни жители.
Кучето официално ще встъпи в длъжност на 16 август, по време на ежегодния панаир.
За да представи достойно съселяните си Дюк е трябвало да прекара 5 часа в салона за красота. Освен това му бил връчен цилиндър и почетна лента.
Новоизбрния кмет не е коментирал избора си пред журнлистите, но дружелюбно е погледнал в камерата.
Песът ще изпълнява длъжността си в продължение на една година.
Заплатата на новоизбрания кмет ще се отпуска от местния магазин за домашни любимци, които ще му доставят храна за кучета в продължение на една година.
Като си помисля само, че и в нашата страна наближават избори ….

Множество психологически проучвания показват, че за един човек от западната култура е характерно повече индивидуализма и аналитичното мислене, а за човек от източната култура – колективизма и по-обобщено мислене.
Една от хипотезите обяснява тази разлика с дихотомия „​​пшеница – ориз“. Ако пшеница може успешно да се отглежда от едно семейство, за отглеждането на ориза се изискват съвместните усилия на много хора, а това води до по-голямата роля на колективната система и съответните цености.
Тази хипотеза се оказала по-успешна корелация спрямо другите хипотези, като се има предвид за пример Китай.
Правени са допълнителни тестове и се е установило, че жителите на северните области, където традиционно се отглежда пшеница, са склонни към индивидуално и аналитично мислене, а жителите на „оризовите“ южни райони към колективно и обобщено мислене.

Когато човек се снима с приятели се възприема за по-привлекателен, отколкото когато е сам на снимката.
Този феномен е известен като „ефект на мажоретката“ и е бил потвърден от учени от Университета в Калифорния.
Учатниците в изследването давали по-голяма оценка на привлекателност на даден човек в груповите, а не в индивидуалните му снимки.
За да се премахне емоционален компонент, изследването било повторено с други параметри. Груповата снимка била не от един кадър, а сформирана от идивидуални снимки.
Даже и при такива колажи, лицата се оценявали в тях за по-привлекателни в сравнение с тези, при които били сами на снимката.

Елисавета Петровна е по-известна като „Д-р Лиза“.
Това, което тя прави, се нарича „лекарски палиативни грижи“.
Те е от хората, които работят с умиращи пациенти, на които вече не може да се помогне, само е възможно да се облекчи болката и страданието. Елизавета работи с такива пациенти над 15 години.
В бившия СССР, тя получава диплома за реаниматолог, а след това със съпруга си отива в Америка, където със семейството си живее в продължение на 23 години. Тя става онколог и започва работа в хоспис. В същото време започна да помага на пациентите в Русия и организира първия хоспис за умиращите от рак в Киев. Там тя живее повече от две години.
Майка ѝ се разболява в Москва, тя лежала в кома, Елисавета пристигна в Москва и половина години е била с нея, а в същото време създава фонд в Москва „Справедлива помощ“ за тези, от които всички болници са отказали. Тя нарича своя фонд „Служба за спасение“.
Във фонда работят само 5 души. Той съществува от даренията на обикновените хора. Една от целите на Фонда е да организират в Москва Хоспис за пациенти с рак, които просто се изпратени в къщи от болницата, за да умрат в домовете си. Хосписът не е построен още, хората просто се обаждат на мобилния ѝ телефон номерът, на които е изложен на страница в интернет. Тя бързо отива  и прави  за човек всичко, което е възможно.
Един път в седмицата тя храни, лекува и помага на бездомните и възрастните около станция Павелецкаво в Москва. Доброволците, които ѝ помагат не са много.
През 2010 г., когато Москва гореше торф, тя е събирала помощи за засегнатите от пожарите.
През август 2014 г. тя е докарала в Москва 10 болни и ранени деца от източната част на Украйна, където се водят боеве.