Много могат да решат, че модата е измислена и превзета. Но в същност това е, което обществото иска в определен период от време.

Защо множество копчета се разполагат точно на края на ръкавите на якета, ризи и сака?

Съгласно сведения, произтичащи от много отдавна, Наполеон Бонапарт заповядал да се зашият на ръкавите на куртките на войниците множество копчета.

Причината за това нареждане е доста интересна.

Бонапарт искал по този начин да отучи войниците си да изтриват сополите си при настинка.

Министър-председател на Финландия Юха Сипиля приканил жителите на своята страната да покажат солидарност към бежанците, които са тръгнали към Европа от страни, където не спират войните и цари бедност.

За да подкрепи думите си, той е заявил, че е готов да настани бежанци в собствения си дом.

Юха Сипиля пояснил, че имението му в Кемпъл може да стане приют за тези, които търсят убежище. Започнал е да обсъжда с администрацията прехвърлянето на дома си в Кемпъл,  съобразявайки се с нуждите на преселниците.

„Призовавам ви, да не бъдете равнодушни“ – е казал премиерът на Финландия.

Центърът за бежанци е препълнен.

Семейството на Юха Сипиля сега живее в Сипоо, а домът му в Кемпъл всъщност е празен.

Много правилно сте прочели, в съвременния свят има сладоледи, които се погребват в гробище.

Това гробище се намира в един от най-малките щата на Америка Вермонт и принадлежи на компанията Ben & Jerry, популярна марка, която пуска различни видове сладолед в Америка.

На малката оградена територия даже има и надгробни плочи, на които са написани имената на неуспешните или непопулярни на вкус сладоледи, заедно със списъците на използваните продукти в тях.

Това гробище е възникнало, тъй като компанията произвежда всяка година все повече и повече нови видове сладолед с нови вкусове.

А защо старите да престанат да бъдат популярни? За да не се забравят вкусовите качества на по-старите сладоледи, се е появило това необичайно място.

Компанията Ben & Jerry не се разстройва от „смъртта“ на даден сладолед, защото той може да „се съживи“, т.е. отново да се пусне на пазара, ако се увеличи търсенето му.

Събитията в Пловдив на 6 септември 1885 г не са голяма изненада за великите сили. И ако реакцията на великите сили се забавя, това се дължи по скоро на желанието им да разберат кой стои зад Пловдивския акт.
Правителството на П. Каравелов трябвало да постигне едно на пръв поглед абсурдно решение на въпроса, да се утвърди българското Съединение без да се нарушава формално Берлинският договор.
За изпълнение на тази сложна задача българското правителство възприема една изключително гъвкава тактика.
Тя съчетава постъпки пред всички Велики сили. Тази тактика не е нова. Само че сега тя се очертава по-ярко, защото и положението е доста усложнено и заплетено.
По отношението към големите държави е направено разграничение, като е показано предпочитание към Русия. Това е напълно естествено при традиционно близките българо-руски връзки.
Но от Петербург изобщо не отговарят на телеграмата на българския княз.
Реакцията на Петербург е обусловена от царската политика на Балканите и развитието в българо-руските отношения. Ангажирана в конфликта с Англия в Афганистан, Русия е против създаване на усложнения в Европа.
Отношението на руския цар  към  Ал.  Батенберг  се  прехвърля  и  върху българската  държава, от там и върху Съединението.
Румънското правителство отказва да участва в антибългарска балканска коалиция, защото смята, че Съединението ще укрепи българската държава и нейната самостоятелност, така ще се попречи на изпадането ѝ под пълно руско влияние.
Въпреки тревожните сигнали от всички страни българското правителство не губи самообладание. То продължава да се подготвя за отбрана и търпеливо да тропа на всички врати.
Оживената  преписка  между  дипломатическите  канцеларии  на  европейските  сили продължава. Съединението става заложник на голямата политика на всяка велика сила.
Съмненията, че Русия стои зад събитията в Пловдив, са разсеяни от негативната реакция на царското правителство.
Лорд Солзбъри  нарежда  на  английския  посланик  в  Цариград  У.  Уайт  да  настоява  за признаване  на  Съединението  под  формата  на  лична  уния,  т.е.  българският  княз Александър I да бъде назначен за главен управител на Източна Румелия. Така привидно
Берлинският договор не се нарушавал, а се променяло само управлението на областта.
От своя страна Портата не могла да не оцени, че идеята за персонална уния е приемлив изход, който, без да накърнява достойнството на султана, предотвратява задълбочаването на кризата.
Разногласията между великите сили бързо стават известни на света. В Белград разбират, че обсъжданията им ще се проточат, а всеки ден
работел в полза на българското Съединение. За да предотврати този изход, сръбското правителство изоставя изчаквателното поведение и преминава към решителни действия.
За да спаси престижа си в страната, крал Милан започва с нищо непредизвикана война.
Предстояли  най-трудният  момент  в  защитата  на  Съединението.  Дипломатическите преговори прекъсват и на дневен ред застанали бойните действия.Въпреки че преди това предупреждават Сърбия да се въздържа от въоръжена намеса, големите държави не дават открита подкрепа на Княжеството. Даже Англия, която подкрепя каузата на
Съединението, се ограничава с пожелания за победа на българското оръжие, в което впрочем не вярва.
Оказва се, че великите сили не се опасяват от сръбско-българската война, защото тя ще локализира конфликта на Балканите. Всички сили се противопоставят на турското нахлуване в Източна Румелия или на балканските държави в Македония. Интересът към балканското наследство на империята е общ и все още няма готовност за неговото
преразпределение.
Българската армия свършва работата си – идва ред на дипломацията. Победата прави възстановяването на статуквото в Източна Румелия почти невъзможно, но това не означавало край на изпитанията за Княжеството.
Очевидно въпреки различията помежду си силите търсят формула за признаване на Съединението. Това много добре е разбрано от българското правителство, което взема изпреварващи мерки. В края на декември князът подписва редица укази, целящи административно и институционно сливане на Княжеството и Източна Румелия, и
единна организация на Войската. Българското правителство бърза, защото Сърбия използва примирието, за да се превъоръжи, а Турция държи на границите големи военни сили.
На 24 март 1886 г. посланиците на великите сили в Цариград подписват т.нар. Топханенски акт. Така се слага край на мъчителната дискусия по българското Съединение.
На 13 април на тържествена аудиенция в София Шакир паша връчва на княз Александър I султански я ферман, с който му се поверява главното управление на Южна България.
След подписването му страната се връща към нормален живот.

И това не е краят на мъките …..