Не веднъж за удобство на потребителя, създателите на оригинални идеи за изработване на различни видове възглавници, са стигали до абсурдни идеи. Като се почне от светещи, музикални и какви ли още не.
Новата идея този път е предназначена за тези,които искат да подчертаят своята индивидуалност. Това е възглавница, на която може да се пише, а след това да се изтрива написаното.
Ако рисувате добре, вие всеки път можете да украсявате стаята си с нови рисунки. А ако почивате и ви е дошла интересна идея или в момента сте си спомнили нещо, можете да го запишете, без да ставате от леглото, върху възглавницата си. За да изтриете написаното или нарисуваното, достатъчно е да я измиете. След това на нея можете да отбелязвате каквото пожелаете.

Дяволската крепост е разположена  на североизток в щата Уайоминг САЩ. Висока е 386 метра. Предполага се, че е резултат от вулканична дейност. Необичайната форма на склоновете й се дължи на ерозията на окръжаващите я меки скали. Съществуват и други версии за произхода й.

Една индианска легенда разказва за седем момичета, които играейки си в гората, били нападнати от гигантска мечка. Децата се опитали да избягат и в отчаянието си се покатерили на един висок камък. Започнали да се молят за спасение. Тогава камъкът започнал да расте, издигайки момичетата високо, далеч от разярения звяр. В яростта си той се опитвал да се покатери по скалата, но това не му се отдало и по скалата останали само следите от неговите нокти. Скалата продължила да расте, докато момичетата стигнали до небето и се превърнали в звезди.
Според друга индианска легенда, скалата била създадена от зли сили, които на нейния връх извиквали гръм и мълния. Индианците наричали тази скала, кулата на лошия бог.Те избягвали да се заселват край нея и я обхождали отдалече. Може би това е причината изследователят Ричард Додге да я нарече през 1875 г. Дяволската крепост.
Различните индианските племена имали не еднаква представа за тази скала. Едни я смятали за дяволска и тя била табу за племената им. Други почитали мястото като свещено и там правели ритуалите си.
През 20 век мистичните теории са сменени от научно – фантастични. Според  Дейв Тауър тази скала е площадка за приземяване на НЛО. Неговото твърдение се облягало на това, че около това място са засичани непознати летящи обекти. Тази версия била толкова популярна, че била заложена във филм на Спилбърг.
Дълго време дяволската скала била непристъпна. В края на 19 век местен жител се добрал до върха й. Подвига бил повторен от катерача Джек Дюранс през 1938 г. Третият покорител на дяволската скала станал парашутиста Джордж Хопкинс. Той скочил с парашут от самолет на това място. Приземяването било удачно, но да излезе от там се оказало много трудно. Въжетата, които му пускали падали или се удряли в камъните и се късали.
Използването на въртолет или дирижабъл било неудачно поради лошото време. Парашутистът станал пленник на скалата. Много скоро самолети започнали да спускат храна и оборудване на Джордж, но голяма част от тях отивала в пропастта.
Независимо от обилното снабдяване с продукти, под  дъжда и пронизващия вятър пленникът губел сили. За нещастие напречната гладка стена била населена от плъхове, които всяка нощ ставали все по-нагли.
Опитният алпинист Еонест Филда опитал да помогне на парашутиста, но след 3 часа изкачване бил принуден да се върне. Самият той признава, че тази дяволска стена не била по зъбите му. Странно професионалист покорил 8000 метра, сега не може да изкачи 386.
По- късно бил извикан Джек Дюранс. Алпинисти под негово ръководство се добрали до върха и на алпинистка люлка спуснали долу останалия без сили парашутист. Хопкинс бил пленник на тази загадъчна скала около седмица.
През 1906 г. президентът Рузвелт обявил местността около скалата за национален парк, а нея за национален монумент. Всяка година това място се посещава от хиляди туристи. От тях около хиляда, и то само алпинисти, са стигали до върха.

Изкуството да се възтановява наранено лице е изненадващо стара. В древна Индия тайната на пластичната хирургия се е предавала от баща на син, в семействата на грънчари, още  800 години пр. Хр. Те правели глинени носове за неверни жени, обезобразявани от отмъстителни съпрузи. Тайната била така добре запазена, че Западния свят научил за това изкуство едва през XV век.
Трябвало да минат още 100 години, преди методът да получи популярност, посредством трудовете на италианския хирург Джаспаре Талякози.
През 1794 г. двама лекари на служба в френската армия, когато били в Индия станали свидетели при изработването на изкуствен нос. Те описали наблюденията си в статия, която получила огромно внимание в Лондон, където операцията била наречена „индийски метод“.
През октомври 2002 г. терористи взривили бомба в нощен клуб в Кута на остров Бали. Експлозията и последвалия пожар причинили изгаряния и ужасни рани на стотици хора. Пострадалите били лекувани от специалист по присаждане на кожа – доктор Фиона Удс. Той и неговия екип, са били разработили разтвор, наречен клетъчен спрей, който се правел от здравите клетки на кожата на пациента. Когато този спрей бил напръскван върху раната, се създавал епидермален слой, който спомагал върху кожата да израстне нова такава. Много хора са се възползвали от това откритие, когато са били наранявани.
Днес пластичната хирургия е напреднала много. Лекарите в тази област правят чудеса.

Белгиецът Бен Хайне е разностранно развит човек. Сред многото му таланти могат да се споменат рисуване, живопис, журналистика, анимация и фотография.
Веднъж в главата му дошла оригинална идея, да комбинира две свои умения в едно. Така се появила идеята за „Молив с камера“. Замисълът бил в едно изображение да се комбинират фотография и скица с молив.
Технологията за създаване на изображението е много проста. Авторът прави снимка, а след това върху лист хартия възпроизвежда част от снимката или дорисува, като прибавя нещо от себе си. След това остава само да съчетае двете изображения и да ги снима отново.
За сега „Молив с камера“ се състои само от девет работи. Първото си изображение авторът е съпроводил с коментар, че това просто е експеримент.
Сред работите на Хайне има градски и извънградски пейзажи и изображения на животни. Понякога авторът създава реалистична картина, но друг път внася фантастични елементи, като в картината на четириоката котка или динозавъра.
Бен Хайне е не само талантлив илюстратор, но и добър полиглот. Свободно владее английски, френски и холандски език, и не много говори на полски, испански и руски. Негови изложби са били в Белгия, Великобритания, Румъния, Франция, Канада, САЩ, Германия, Бразилия, Испания и Палестина.

Мексико е най-големия доставчик на какаови зърна в света. В самата страна няма много сладкарски цехове, за това почти всичката суровина се изнася зад граница.
За да покаже колко важно е производството на шоколадови изделия за икономиката на Мексико, художника Хектор Галван е създал необикновенни сладкарски изделия.
Производството на шоколад не е много сложно и напълно е възможно да се произвежда в Мексико, а готовата продукция да се продава в чужбина, вместо само да се изнасят евтините какаови зърна. В случая ползата за икономиката на страната ще бъде много по-голяма.
Именно с шоколадовите изделия под общото название „Бум“, художника Галван цели да покаже, че производството на шоколад в самото Мексико може да стане истинска взривна бомба. Не бомба за унищожаване и поразяване на всичко живо, а икономическа. Такава, която ще допринесе до по-голям приток на капитали в страната и по-доброто й икономическо развитие.
Тези необичайни шоколадови изделия във вид на авиационни бомби, гранати и войници, днес се произвеждат от фирма Omlette и се продават в някои търговски обекти на Мексико.