Група от френски и турски учени са получили доказателство, че земетресението може да се предскаже няколко минути или часове преди катастрофата.
Според изследванията им, земната кора става нестабилна в часовете преди голямото земетресение, но да се открие тази нестабилност, се оказва много трудно.
Учените са анализирали данните малко преди разрушителното действие в Турция през 1999г. На една от сеизмограмите специалистите са забелязали пет по-малки удара в последните 20 минути преди катаклизма. Освен това Р-вълните на всеки 2,4 секунди са последвани от S-вълни. Поради това, че разликата между появяването на двете вълни е една и съща говори, че са от един и същ източник.
Сравнявайки данните с други станции, учените са успели да изчислят точното място на епицентъра. То било на няколко стотин метра от усетеното земетресение.
Въпреки, че засечените малки земетресения се различавали по магнитут и по формата на вибрационните вълни, те си приличат.
Учените забелязали очевидна закономерност, ударите постепенно увеличавали силата си, докато източниците им се сближат, след което последвал главния удар.
Вероятно, тази система може да послужи за по-ранното предупреждение при земетресения, но тя не решава главните проблеми.
Предупреждението и предсказването са съвсем различни неща. За евакуация са необходими няколко дена, а предупрежденията в най-добрия случай могат да бъдат дадени няколко часа преди това.

Малко селище, на вид най-обикновено. Често го включват в туристическите маршрути. Защо ли? Тук е работила първа белоруска печатница, а през XVII век  е живял Симон Будни писател, философ и просветител. Но това едва ли е достатъчно, за да привлече толкова много туристи.
Тук се намира извор с лековита вода свързана с Панталеймон-лечителя. Източника е чудотворен и ето каква удивителна история се приписва на него.
Местната легенда разказва, че по времето на Втората световна война, в малката рекичка, от която войниците си взимали вода, германците излели няколко цистерни спирт. Тя водела началото си от извор наречен на лечителя Панталеймон.
Въпреки излетия спирт, по реката течала бистра вода. Защитата не спряла до тук.
След като войниците излезли от окопите, германците пуснали силно отровен газ. Местният свещеник усещайки надвиснала опасност, призовал за молитва вярващите в малката църквичка. Изведнъж вятърът променил посоката си и вместо над руските окопи, облакът с отровния газ, се оказал на немските войски.
Дали това е само легенда, не знам, но близо до църквата има гробище, в което са погребани два батальона немски войници. Това са тези, които са се оказали под облака с отровния газ.
На това гробище няма огради, нито кръстове, само малките хълмчета отбелязват местата на гробовете.

В мрежата вече е публикувана такава снимка. Изображението е било съставено от множество снимки направени от сондите на НАСА.
Някои от участъците на лунната повърхност са снимани по-рано, много по-детайлно. Но учените до сега не са имали подробна карта на Луната, както сега.
Поради въздействието на приливите на Земята, въртенето на спътника й се забавя. Периода на въртене на Луната около оста й съвпада с този на въртенето й около земята, за това наблюдателите виждали само едната страна на Луната.
Обратната страна на Луната била за първи път фотографирана още през 1959г. от съветската междупланетна станция „Луна-3“.
Членовете на космическия кораб „Аполо-8“ са видели тази обратна страна с очите си.
Обратната страна на Луната се различава много, от тази която наблюдаваме. От другата страна не съществуват, така наречените, лунни морета – обширни области, залети с базалтова лава, изхвърлена при предишна вулканична активност.

На 23 март 1900г. Артър Джон Евънс, уредник на Археологическия музей в Оксфорд, започва разкопки на остров Крит. На острова той е правил разкопки, с прекъсвания, в продължение на 30 години.
Само няколко часа след започване на работа в близост до развалините на град Кносос археолозите забелязали останки от легендарния Лабиринт на Минотавъра.
Разкопали пространство от 500 хиляди квадратни метра наоколо. Открили част от двореца на Минотавъра, каменни къщи и много други сгради, да не говорим за множеството предмети от бита, изкуството и културата. Това е голям успех.
В резултат на тези проучвания е открита напълно непозната до този момент велика древна цивилизация. Тя се е намирала на място, където се пресичали важни морски и търговски пътища. Поддържала е приятелски отношения с древен Египет.

Преди 120 години на мач между Северна и Южна Англия за първи път била поставена мрежа на футболната врата.
Според историците, играта «Цю-Чжу», напомняща съвременния футбол се е играла в Китай още през 3-4 век пр. Хр. Най-раните спомени за тази игра в Англия са от 1314г. Тогава отборите сменяли вратите си след всеки гол, а вратата не била защитена с мрежа.
В зората на футбола, вратите били направени от две пръчки вкопани в земята и въже опънато между тях. Горна греда се появила като задължителен елемент през 1866г., след спорен гол. Тогава топката преминала между прътовете на височина почти три метра.
Две десетилетия по-късно футболната врата придобила съвременния си вид. През 1890г. инженер Броди от Ливърпул изобретил и патентовал мрежа за вратата, която била използвана за първи път в този си вид на 23 март 1891г. Въпреки предимствата на това изобретение, мрежата започнала да се използва по-широко година по-късно.
Правилата във футбола многократно са се променяли и усъвършенствали, но неизменни са оставали зеления правоъгълник на полето, топката и играчите, стремящи се към победа. Може би за това толкова харесваме футбола.