Експерти планират да започнат разкопки на място, където се е намирал древния град на маите наречен Олтун. Според езика на древното племе името се превежда като Камена глава. Градът сравняват с египетския Луксор или така наречения град на мъртвите.
През 19-20 век Олтун е получил своето име заради намерените в него огромни каменни маски. Местните жители са уверени, че на този участък, разположен в тропическите гори на Гватемала, има нещо много важно. Не напразно очите на учените са се насочили именно там, макар и от скоро.
С помощта на дистанционно проучващи технологии, както и GPS, експертите са установили, контурите на пирамида, с размери на седем-етажна сграда.
Заслужава да се отбележи, че според легендата именно в Олтун е погребан вожда на маите, управлявал в периода 900-1200г.

Роберт Оливър е предложил оригинален метод за обработка на отпадъци с помощта на ларви от Hermetia illucens.

На видеото се вижда как при активното участие на 5000 ларви, риба изчезва за няколко часа. При това се получава чист протеин, който може да се даде за храна на кокошки, риби и други животни.

Според Роберт, за разлика от традиционните методи, отпадъците се трансформират в краен продукт, който може да бъде на рафтовете на супермаркетите.

От направените изчисленията, кутията съдържаща ларвите има площ метър на два и годишно ще произвежда 170, 89 кг чист протеин, приблизително толкова, колкото дава соя от 0.4 хектара.

Това не е единствения начин, чрез който са използвани ларви от мухи. През 2009г. Една Ню-Йоркска компания се опитала да получи чрез тях биотопливо.

Около 20-километров участък е открит в североизточната провинция Ляонин, в планинския район Суйчжун.

В този район стената е престроявана по времето на династията Мин. Днес това място е в развалини. Части от стената са демонтирани или унищожени.

Местните хора са забравили, че по-рано от тук е минавала Великата китайска стена. Камъни и тухли от нея те използвали в миналото за построяване на собствените си домове.

Строителството на Великата китайска стена е започнало през III пр. Хр. През следващите векове многократно е достроявана и пристроявана до възцаряването на Манджурската династия. След това престанали да се грижат за стената и тя започнала да се руши.

Активна реставрация на Великата китайска стена са започнали едва през последната третина на ХХ век.

Веднъж бедният селянин Флеминг след тежка работа на полето, близо до блатото, чул викове за помощ. Когато приближил, видял младеж потънал в черната тиня на блато до кръста, който отчаяно се опитвал да излезе, но при всеки опит потъвал още по дълбоко.
Флеминг се втурнал към коня си за въже. Задъхан, той на бегом се върнал при блатото, където юношата бил потънал вече до гърди. Прилагайки отчаяни усилия, с ръце подути и разкървавени, селянинът измъкнал младежа.
След няколко дни до дома на Флеминг спряла богата карета. От нея слязъл елегантен господин, който се представил за баща на спасеното момче. Той предложил много пари на Флеминг, за това, че е спасил сина му, но шотландския фермер му казал, че за такова нещо не може да вземе пари.
В този момент влязъл синът на селянина и вежливо поздравил гостите. Когато богатият баща разбрал, че това е синът на човекът извадил неговото момче от блатото, предложил да обезпечи образованието му.
Синът на Флеминг посещавал най-известните училища и университети. Накрая завършил Лондонското училище по медицина. Той се оказал изключително талантлив учен. Този младеж бил Александър Флеминг, откривателя на пеницилина.
Вероятно ще искате да научите името на човекът, който е проправил пътя на младия Флеминг към науката?
Това бил лорд Рандолф Чърчил, а неговия измъкнат от блатото син се казвал Уинстън Чърчил.

През 14 век, когато епидемията от чума се разпространила в Европа, съществували няколко начина да се избегне заразяването. Единият от тях бил да се носят ароматни топчета  окачени на вратовете, а в домовете и на улиците запалвали ароматни треви.
Облеклото на лекарят през тази епоха бил дълга перелина, широкопола шапка, а на лицето се слагала маска с клюн, в който се намирали ароматни треви. На гърдите висяла кадилница с тамян.
Съществувала легенда за “ виното на четирите разбойника“. Разбойници дълго време ограбвали домовете на умрелите от чума, при това не се заразявали от болестта. Когато ги хванали се оказало, че пият определено вино. В замяна на рецептата на виното, което употребявали, били помилвани.
Рецептата включвала розмарин, лавандула, бор, мента и много други билки. Изненадващо е, че процента на парфюмеристите, оживели тогава, бил много висок.
За приготвянето на „виното на четиримата разбойника“ в домашни условия се взимало един литър ябълков или винен оцет и по две лъжички смлени свежи билки от лавандула, розмарин, градински чай, пелин, седефче и мента. Билките се слагат в съд и се заливали с оцета. Покривали се и се оставят на слънце за две седмици. След това се прибавяли шест скалитки чесън. Отново съдът се закривал, поставял се на слънце за една седмица. Прецеждало се съдържанието от съда и се наливало в бутилка.
Несъмнено „виното на четиримата крадци“, от съвременна гледна точка, притежава силно антимикробно действие, срещу, което не би издържал нито един представител на редица заболявания. Прилагането на този „еликсир“ се препоръчва само външно, защото в съдържанието му освен оцет, влизат две билки – пелин и седефче, които при по-големи количества предизвикват отравяне и смърт.
Относно чесъна в оцета има различни мнения. Според едни, колкото е повече, толкова по-добре, но други смятат, че трябва да се съблюдава някаква мярка.