През 1896г. в Детройт Форд се готвел да пусне своя пръв автомобил.

Неговото първо изпитание на пътя било възпрепятствано за около час.

Причината била в недооценяване на размерите на машината. Оказало се, че тя е по-широка от вратата на гаража.

Проблема бил разрешен с помощта на брадва, която „променила” размерите на вратата.

Това не е човек болен от метеоризъм, а такъв, който забавлявал публиката, с изпускайки на мелодични стомашни газове.

За такива се споменава още в древността. Св. Августин пише за изпълнители, управляващи своите газове така, сякаш пеели. Метеористи се споменават наред с бардове, поети и гуслари.

Това изкуство се е практикувало и в Япония.

Един от популярните метеористи в XIX век е Йосиф Пюжол, известен като Ле Петоман, който е работил и живял в Франция от 1887г.

Професията метеорист е запазена и до днес. Един от известните съвременни представители е британеца Мистър Метан, който е започнал своята кариера през 1991г.

Героите в сериала South Park Терънс и Филип също могат да се приемат за метеористи.

В съоръжението могат да се укрият от четири до шест човека. То ще ги предпазва от метеорити и вредно излъчване.

В своите проекти НАСА използва предимно алуминий, фибро стъкло и въглеродни влакна.

Студентите са разработили надуваема конструкция с площ 180 кв. м от модифициран текстил. В неговият състав влизат материали,  с антирадиционни свойства,  подобни на използващи се в съвремените АЕЦ, материали подобни на полиуретан за запазване на въздух във вътрешността. а също така слой със златно покритие, отразяващо ултравиолетовите лъчи.

Съоръжението има куполна форма, която ще отблъсква малките метеорити. Вътре ще има съоръжение за производство на вода и метан за гориво от въглероден диоксид и водород, в присъствието на никелов катализатор. Въглероден двуокис има в голямо количество в марсианската атмосфера. Водород може да се получи и чрез хидролиза на водата. На Червената планета, тя е в замразено състояние. При хидролизата се образува и необходимия за дишане кислород.

Вместо тежкия никел, студентите предлагат да се използва тъкан от наночастици на този метал, над която те сега активно работят.

Популацията на акулите е под заплаха. За любителите на екзотична храна в Калифорния настъпват тежки времена. Сега акуловите перки могат да станат гастрономическа рядкост.

Те се използват за приготвянето на вкусна супа, която е традиционно ястие за редица азиатски страни.

На изток акуловите перки се смятат за средство, което стимулира мозъчната дейност, тонизира организма и помага при лекуването на някои заболявания при мъжете. Специално ястие в Китай е юфка с хрущял от перка на акула. Извън пределите на Азия най-голямото търсене на перки от акули е в Калифорния.

Не веднъж еколозите са се възмущавали от жестокостта с помощта, на която се прави това ястие. Заради по-голямата печалба и  да се удовлетвори голямото търсене, рибарите просто отсичали перките на уловените акули и така осакатени ги хвърляли обратно във водата.

По данни на океанографите, популацията на акулите рязко е намаляла, а това ще наруши крехката екосистема съществуваща от много години.

Техните опоненти не искат да търпят нарушаването на кулинарните им вкусове и разглеждат законопроекта като вмешателства в избора на менюто на всеки калифорниец.

Проекта на закона е внесен за разглеждане и ако бъде приет, от 1 януари 2013г., менюто на гастрономите естети ще обеднее с едно ястие.

Представете си, че сте попаднали на необитаем остров, където е вечно лято. Трябва да си построите дом, който да покриете с палмови листа. В детството ни на всеки от нас ни е липсвало такова приключение.

Архитектите Иво Марейнес и Рафаел Паталано се реализирали тази детска мечта. От птичи поглед тази сграда изглежда, като палма разтворила листа. Покрива е предназначен да защитава обитателите от жаркото слънце. Като цяло постройката добре се вписва в пейзажа.

Този дом е екологично чист. Направен е от натурални материали. За него са характерни заоблените линии и топлите тонове. Няма крещящи цветове или хладен металик.

Единството с природата е показателно от това, че домът спира ветровете, а дъждовната вода се събира в специални съдове.