Сред екзотичните плодове, мангото е едно от най-полезните. Количеството на витамин С в тези плодове е 75 мг на 100г, много повече отколкото в цитрусовите.
Освен витамин С в мангото се съдържат много от групата на витамин В и витамин Е, който притежава имуностабилизиращи и противорадиационни свойства. В мангото се съдържа и глюкоза, а това дава допълнителна енергия на организма.
Много експерти смятат, че пресен сок от манго е добро средство за предотвратяване на атеросклероза, тъй като той укрепва стените на кръвоносните съдове. По съдържание на бета-каротин мангото превъзхожда морковите. Редовната консумация на тези плодове помага за запазване на зрението.
Тъй като в мангото има много естествени плодови киселини и влакна, то може да се използва като слабително.
Един плод от манго удовлетворява ежедневните нужди от калий.
Жените особено ценят този плод, защото подържа кожата в добро състояние за дълго време. Мангото често са включени в състава на кремове за масаж поради това, че  възстановява способността на кожата да задържа влага.
Маската от пюре на пресни плодове, съживява и тонизира кожата. Това е най-бързият начин да освежите лицето и шията си. В плодовете  има уникални ензими, които стимулират образуването на  колагенови и еластични влакна, които отговарят  за еластичността на кожата.
Компресите от манго помагат при по-леки форми на дерматит. Ако се сложи плодова каша на рана тя по-бързо заздравява.
В мангото се съдържа уникално противовирусно вещество. При поява на херпес е достатъчно към устните да се придържа, за около 20 минути, малко парче от плода.
Експерти твърдят, че пресен мангов сок е отлично средство за подобряване на потентността.
Необходимо е да се консумира манго.

Учени са направили сензационно откритие. За епидемията от затлъстяване е виновно не само нездравословното хранене и заседналия живот, а и битовата химия. А именно химическото съединение фталат.
То влиза в 70% от шампоаните, сапуните и някои други видове козметика. Както са доказали учените, това съединение влияе на работата на ендокрината система, както влияят хормоните. А хормоните, както е известно, често се явяват причина за поява на излишно тегло.
В списъка от химични съединения в контакт, с които не трябва да влизаме, е влязъл бисфенол-А. Той се използва за направа на пластмасови съдове, включително бутилки за вода и бебешки храни.
Учените не за първи път предупреждават за влиянието на битовата химия върху ендокрината ни система.
Педиатърът Майда Гелвез е изследвала 330 деца и е забелязала връзката между „химията“  и наднорменото теглото при непълнолетните.
Нейният съвет е да се избира органична козметика, съдове и храни. Да се избягва използването на парфюмирани козметични средства.

Богатия звук се създава от сложна интенферентна вълна във водата, сипана в чашата. Наблюдават се как капки се откъсват от повърхността, отскачат и се плъзгат по нея.
Звукът на пеещите чаши се използва за молитва, релаксация и медитация. Тези звукови резонатори са популяризирани от будизма. Пръв започнал да ги прави тибетски огненопоклоник. Традицията за направа на такива чаши датира от V век пр. н. е.
Те са правени от бронз с добавки на цинк, желязо, злато, сребро и никел. Състава на сплавта варира, както и дебелината на всяка чаша.
За да се извлече звук от такава чаша се прави следното. В нея се сипва вода. По ръба на чашата, чрез кръгови движения, се движи дървена пръчка или облицован с кожа чук.
Математикът Джон Буш и физика Дени Терван изучили хидродинамични и акустични свойства на четири пеещи чаши, като използвали апарат за микроснимки и звуков излъчвател за издаване на звуци с резонансната честота на чашата.
На повърхноста на течността в чашата, чийто стени вибрират, се появяват Фарадееви вълни. Когато честотата на вибрациите достигне критичния предел, повърхността на течността става нестабилна и прилича на кипяща вода.
Уникалността на пеещите чаши е в това, че за разлика от стъклените бокали, много по-лесно течността се привежда в състояние, при което да се образуват Фарадееви вълни и капките по-бързо се откъсват от повърхността. Тези капки не се свързват веднага с основната маса от течността, а отскачат и след това се приземява върху вълната, образувана при нейния отскок.
Огромното множество от капки, докосвайки различни вълни, създава прекрасен звук, на който се преписват терапевтични свойства.
Има огромна полза от тези изследвания. Първо капките излетели от чашата, като от трамплинг и оседлаващи вълните получени при откъсването им се държат като квантови обекти. Второ хидродинамичните свойства на чашата, може да помогне да се конструира система за впръскване на гориво.

Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно  е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.

Джайлс Рейнар около 10 години специализира във водна паркова скулптура. Той създава своите работи с вдъхновение и голям ентусиазъм. Може би на това се дължи извесността и популярността му.
Водата създава илюзия за движение. При статични фигури прибавянето на водни струи е великолепен ход. Така скулптурата изглежда динамична и оживена.
Особено добре изглеждат работите на скулптура на тъмно. Красотата на нощните лампички, превръщат конструкцията от метал в произведение на изкуството и творчески подчертават детайлите.
Стичащата се по скулпторите осветена вода, създава неочаквана илюзия на формите, придава вълшебство на дърветата и магия на сферата.
Скулптора Джайлс Рейнар е роден в Великобритания. В този жанр работи от доста отдавна. Създал е съвместни проекти с баща си. Сега има две студия в Глостършир и Девън.
Предпочита да работи с бронз, мед, неръждаема стомана и камък.