Той се намира в Обединените Арабски Емирства.

Направен е във вид на карта. На нея е изобразен целия света.

Състои се от 303 острова всеки, от които е продаден. Собствеността принадлежи на отделни хора или организации.

Група готвачи за деня на железничаря направили торта във вид на планина и я нарекли „Зимна приказка“. Западно-сибирският железничарски ски курорт в планината Грийн е станал прототип на тортата.
По бисквитените склонове на „планината“ се спускали състезатели и любители. В подножието ѝ минавала железопътна линия направена от масло. По „сладките“ релси се движел вкусен локомотив с вагони.
Височината на шедьовъра е била около половин метър, а общата му площ 4 кв. метра. За направата на тортата са отишли 1250 яйца, 55кг брашно, 9кг масло, 40 литра сметана, 17 кг сухо мляко и 25 кг пудра захар.
За създаването на „вкусната планина“ са се трудили 6 човека в продължение на 3 дни.

Принципа на този вид тоалетни е същия, както при узряване на компостта. Аеробните бактерии разграждат изпражнененията с помощта на въздуха и топлината в даден интервал от време. За целта е необходимо само да се разбърква сместа и да се добавят стърготини, за да се подържа работата на тези бактерии.
Резултата е хранителна смес за почвата, известна като хумус. Един човек може да произведе по 36 кг от това питателно вещество само за една година.
Тази трансформация става в два вида био-тоалетни – автономни и централни. Първите са по малки и са приложими в къщи или временни постройки. Не е нужно да се използват целогодишно, особено ако се използват от повече хора.
Централната система на това устройство е включена към друг събран компост, който може да бъде в мазето или от другата стрна на сградата.
Централизираната компостна тоалетна заема малко повече място и е приспособена за целогодишно използване. Тя не е по-скъпа от другата система.
И двете имат една цел, да унищожат болествотворните микроорганизми и да преработят екскремените без използване на вода. Вместо да се източват, отпадъците се спускат по тръба към компостта, скрит от погледа в панела.

Чудесен пример за това как могат да се комбинират две несвързани хобита в едно увлечение, ни дава  Jason de Caires Taylor.  Той е скулптор и гмуркач, който е решил да показва своите работи не в задушните галерии, а в прохладните води на Атлантически океан.
Освен самореализацията на автора, подводните статуи имат и друга цел. След потапянето във водата, изкуството на Jason de Caires Taylor. започва буквално свой живот, отразявайки сложните екологически процеси на морската среда. Всяко едно от тях се покрива с водни растения в различна окраска, зависеща от чистотата на морското дъно.
Творенията му носят в себе си скрито послание, което се заключава в това, че трябва да разбираме и защитаваме подводния свят.