Днес в разтворимото кафе се съдържа само 15% натурално кафе. Останалата част са примеси, които се използват, за да се намали цената му.
В него „не се притесняват“ да добавят ечемик, овес, зърнени храни, жълъди, смляни кафени люспи, стабилизатори, изкуствен кофеин и разбира се специални ароматизатори.
Всички тези добавки въздействат негативно на човешкия организъм. Пресищането със тях води до токсични отравяния и създава сериозни проблеми на сърцето, черния дроб и стомаха.
За да определите дали в кафето има добавки е достатъчно да капнете няколко капки йод във вече приготвеното такова. Ако забележите, че кафето е придобило син цвят, пред вас е кафе с добавки.
По-добре използвайте натурално кафе, вместо разтворимо.

Тя се намира в България. В пещерата напълно е обновено осветлението.
Не се страхувайте, че ще замръзнете в нея. Даже в най-студената зима в пещерата е много по-топло, отколкото на улицата.
Ягодинската пещера е най-дългата пещера в Родопите. Тя обхваща 10,5 км. При входа археолозите са открили следи от пещерни хора.
Сега пещерата има пет нива, повечето, от които са добре осветени и безопасни за туристи.
От всички пещери в Родопите Ягодинската е най-красивата. Фигурите оформени от сталактити и сталагмити, смайват посетителите със своята красота.

Младият италианец Матия Трита е по професия инженер, а също и добър механик.
Ето защо той знае добре да работи с метал. Скулпторите, които Матия извайва от проводници и метал можем да сравним ако не със статуите на Микеланджело, то поне с произведенията на „скулптор без страх и упрек“.
Между другото от мрамор се извайват статуи. С резец по мрамора се оформя всеки мускул на пластичното човешко тяло. Това не е така лесно, както изглежда. Винаги съм се чудила, как мрамора подава под пръстите на майстора и той създава своя шедьовър?
От глина се творят не по-малко красиви образи. За това разгледах и тела и метала в същия контекст. На когото му е дадено, му е дадено. На нас ни остава да се възхищаваме само на сътвореното.
В древна Гърция в епохата на класическите занаяти, работата на скулптора се е приемала за непристижна. Праха в работилниците им били цели камари. Брадите им били мръсни, както и всичко останало. Наричали ги презрително каменоделци.
Ако човек изпробва това….едва ли би говорил така…

Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.

Разбира се корбикулата не е някакъв страшен звяр, а двучерупчесто мекотело, което предпочита да живее в солената вода на крайбрежните лагуни.
Тя още се нарича „морски целител“ Нейното вкусно и питателно месо е източник на ценни протеини, незаменими аминокиселини, включително и таурин. В тъканите присъстват натурални водорастворими В1, В2, В6, РР, С и мастно разтворими – А, Е, Д, К витамини.
Обикновено се употребява за предотвратяване на инфаркт на миокарда и премахване на кръвните съсиреци.
Този вид миди съдържат веществата таурин и глицин, регулиращи съдържанието на захарта в кръвта и метаболизма на холистирола и антиоксидантни съединения, необходими за лечение на хипертония, артрит, черен дроб и за регенериране на тъкани след радиационо облъчване.