Когато се установило, че експедицията на Едингтън през 1919г. за измерване на предвижданото от Айнщайн изкривяване на звездната светлина от Слънцето е успешна, холандския физик Хендрик Лоренц изпраща на Айнщайн телеграма, в която му съобщава добрата новина.
След като се разчуло за телеграмата, потвърждаваща общата теория на относителността, един студент попитал Айнщайн:
– Какво бихте си помислили, ако експериментът на Едингтън не бе открил предвиденото изкривяване на светлината?
Айнщайн отговорил:
– Тогава щях да съжалявам Господ, защото теорията е вярна.
Разбира се, ако експериментите не бяха потвърдили предвижданията на Айнщайн, теорията нямаше да бъде вярна и общата теория на относителността  нямаше да се превърне в основен стълб на съвремената физика.
Айнщайн е имал предвид, че общата теория на относителността описва гравитацията с такава елегантност и с толкова простота, че за него е било трудно да си представи, че природата би я пренебрегнала. Според него общата теория на относителността е твърде красива, за да е грешна.

Дъждовната и снежната вода не съдържа нежелателни примеси. Лошото е, че и да идеш на хиляди километри далеч от градовете. не винаги можем да открием напълно чиста такава вода.
Дъждовната и снежната вода носят облекчения на много болести. Учените, изучавайки този вид вода, забелязали, че животни употребяващи я стават по-устойчиви на инфекции. Семената полети при засаждане с нея дават по-добра реколта. А хора употребяващи дъждовна или снежна вода имат здрава сърдечно-съдова система. Известно е, че при температурна на топлокръвните организми, част от водата остава във състояние на „лед“. Тази част от водата според учените се явява „матрица на живота“, без която е невъзможен живота. Нейното присъствие дава необходимия тласък за биофизичните и биохимични реакции в човека.
Няма да се впускаме в „теоретичната полза“, а ще се облегнем на твърдението: „Пийте снежна и дъждовна вода и ще останете по-млади“.
Но къде можем да намерим такава вода?
Може да отидете в аптеката, да си купите дестилирана вода и да я сложите в хладилника. След известно време изваждате получения се лед и го оставяте да се разтопи на стайна температура. Но трябва ли винаги да ходим до магазина, за да си купим  вода?
Това можем да направим и с водата, която използваме в домашни условия.
В емайлиран съд наливаме вода и го оставяме в хладилника. След 4-5 часа взимаме образувалия се лед. В него са се концентрирали молекулите на „тежката“ вода, които замръзват при температура +3,8. Останалата вода поставяме обратно в хладилника. Ако 2/3 от водата е замръзнала, останалата част изливаме във мивката, защото тя съдържа нежелателна „химия“ за човека.
Разтопяваме леда при стайна температура и го пием през целия ден. Пиейки всяка глътка, ще си мислим, че такава вода пият столетниците.
С тази чудна вода може да се готви храна и запарва чай. Може да я използвате за миене и поливане на засадените семена.
Лекарите казват, че използването й понижава холестерола в кръвта, разрушава образуваните съсиреци и повишава обмяната на веществата. За хора, които искат да отслабнат, тя е необходима тъй като помага за намаляване на природната пълнота.

Този хотел е построен с форма на пирамида. Намира се в края на голямата магистрала към Международното летище в Лас Вегас.

Тъмните му бляскави страни са покрити с 34 хиляди  кв. м. стъкло. От върха му е насочен най-мощния светлинен лъч в света, светещ с мощта на около 40 милиарда свещи. На тази светлина можеш да четеш вестник на десет мили от мястото. Светлиния лъч е наречен  Ре на името на египетски бог

Всяка година милиони хора пристъпват в хотела, за да надникнат в месинговото чудо. Това не е една възродена Античност, а само една подчертана съвременост.

Силният лъч излъчващ се от хотела, ще бъде изключен от електрическата мрежа, в момента, в който вкусовете се променят.

Така този хотел има изчислено време на живот. За съжаление подлежи на забвение.

Тази опера днес е модерно класическо чудо. Тя присъства във всеки списък на съвремените чудеса. Обичана е толкова, колкото и „Конкорд”.

Прекалено малка, за да побере на сцената си някое голямо оперно произведение, а в същото време е доста „стара” за творение на съвремената архитектура.

Един шегаджия казва, че Австралийската национална опера е принудена  да използва „сцената в Сидни, докато оркестърът ѝ е в Мелбърн”.

Историята на това модерно чудо, отнело три години за компютърна обработка, за да бъдат изчислени бетоните криви, които младия архитект Йорн Утсон е скицирал в своя бележник. Те се преплитат с древния разказ, в който се говори как богинята Артемида сама поставя огромните мраморни греди на архитрава в своя храм, както и с информацията, че титаний и смола свързват сградата на операта, която е намек за новаторски технологии.

Когато се изкачвате в операта, усещането е подобно на това при изкачването на пирамидите.

Когато гражданите на Ефес замислили построяването на мраморния храм на Диана или Артемида, разисквали дали мраморът да бъде доставен от Порос, Проконес, Хераклия или Тасос.

Пиксодар, местния овчар, закарал стадото си до едно място и го оставил да пасе там.  Два овена се сбили, но се разминали в сблъсъка си. Единият от тях ударил с рога си близка скала и откъртил светло парче от нея.

Пиксодар оставил стадото си в планината и хукнал с парчето скала към Ефес. Стигнал точно, когато споровете за мрамора били най-оспорвани. Гражданите много се зарадвали на откритието му и го почели като променили името му.

Вместо Пискодар, го нарекли Евангелий, което на гръцки означава „вестител на добри вести”.