Витамин А е главен фактор, който ни прави способни да възприемаме светлината. Изследователи откриха втори важен „играч“ във възприемането на светлината: витамин В2.

Проучването върху плодови мушици, проведено от Тод Холмс от Университета в Калифорния, откри нов невронен път, активиран от криптохром. Става дума за фоторецептор за синя светлина, който използва продукти на В2 за бързо откриване на светлината. Досега за криптохрома се знаеше, че участва в невронните сигнали при бавните процеси, какъвто е ходенето.

Откритието разкрива нови възможности за манипулация на сензора за синя светлина, както и нови възможности пред оптогенетиката, която комбинира техники от оптиката и генетиката за изучаване на невралните вериги с висока честота. Това познание е необходимо за разбирането на мозъчните процеси.

Уникални 80-см влечуги могат да летят от дърво на дърво. Те „кацат“ на земята със скок, който би убил всяка друга змия или гущер.

Змии от вида Paradisi Chrysopelea са открити в джунглите на Югоизточна Азия от американския биолог Джейк Соча. Той твърди, че летящите влечуги използват уникални движения, за да преодоляваъ значителни разстояния по въздуха.

Тези дървесни змии спокойно скачат от 15-метрова височина, приземявайки се без нито една повреда. Това е абсолютно невероятно. Аеродинамичните характеристики на летящите змии им позволяват да улавят въздушните течения.

За да изучат по-добре биодинамиката на змията, учените с помощта на  високоскоростни камери са направили подробни видеозаписи на скоковете на  Paradisi Chrysopelea. На тях се вижда как влечугите се подготвят за скока и в процеса на падане правят бързи движения. Откъсвайки се от дървото, змията прави мълниеносен удар за сметка на всички мускули. В резултат на това влечугото успява да прелети няколко метра.

Ако счупим стъклена чаша, прозорец или друга вещ направена от стъкло, имаме проблем със събирането на разпръснатите стъкълца. Някои от тях остават почти незабележими за човешкото око.
За да се справим по-добре с това, ще ни помогне парче пластелин.n
Удължете го, докато придобие формата на „наденица“. След това прокарайте пластелина по мястото, където е разбито стъклото.
Може странно да ви се стори, но той ще обере и малките невидими парченца стъкло.

Във високите централни части на Филипините, учени са открили огромно хищно растение, което може да изяде не само насекоми, но и плъхове

По време на същата експедиция, ботаниците открили странна розова папрат и сини гъби, които не са могли да идентифицират.

Новината, че този нов вид растение съществува първоначално идва от двама християнски мисионери, които през 2000 г. се опитват да изкачат хълма Виктория, рядко посещаван връх в Централната част на Филипините. С малко подготовка, мисионерите се опитали да изкачат планината, но се загубили за 13 дни, преди да бъдат спасени. При завръщането си, те са описали растението.

Това предизвиква интереса на изследователя Стюърт Макферсън от Великобритания, ботаника Аластейр Робинсън от Кеймбридж, Великобритания и Андреас Флейшман от Университета в Мюнхен, Германия. Така през 2007 г., те поемат на двумесечна експедицията на Филипините, която включва опит за изкачване на хълма Виктория и за намиране на този екзотичен нов вид. Стигат до странното растение, розовата папрат и сини гъби.

На около 1600 метра над морското равнище, те изведнъж видели едно голямо растение, подобно на стомна, след това второ и трето. Растението е месоядно. Този вид може да се срещне в много различни форми.

Учените нарекли растението Nepenthes attenboroughii на британския телевизионен говорител и учен David Attenborough. То е сред най-големите хищни растения и образува невероятни капани. В тях може да хваща не само насекоми, но и гризачи с размера на плъхове.

Изглежда, че растението не е широко разпространено в района, но учените се надяват, че трудния достъп и отдалеченост ще предотврати достигането и унищожаването му.

Обикновенно вярваме, че хората се учат от провалите си, макар практиката да опровергава това твърдение.

Мозъкът ни всъщност регистрира успехите и ги взима за „пример“ при следващото житейско изпитание.

Изследователите от Масачузетския технологичен институт наблюдавали промените, които настъпват в мозъчните клетки, когато животните правят нещо правилно и когато грешат.

Учените установили, че животните се поучават само от опита, придобит с положителни преживявания.

Били направени снимки на процеса при учене. Учените наблюдавали в реално време как единичните клетки променят отговора си на информацията, постъпила след правилно и след погрешно действие.

Установено било, че мозъчните клетки следят дали скорошни действия са довели до положителен или отрицателен резултат.

Нещо повече, когато поведението е успешно, те се привеждат в съответствие с това, което животното е научило. След неуспех клетките не отчитат никаква промяна и следователно мозъкът не се променя.