Истината се понася по-леко, когато е полуоткрита. Тази лукава изповед се изразява може би най-добре в изкуството на баснописеца, където хората са такива, каквито са, независимо че на мнозина подобно изображение няма да се хареса.
Трябва да прибавя, че въпросните явления и хора обикновено не са изобщо за харесване. Ето защо баснята предпочита да говори за тях по свой начин, малко по-забулено.
Тя си слага маски на животни, играе с алегории, препраща към асоциации. Но това са само външни и прозрачни одеяния.
Най-важното е, че истината неотменимо присъства в нея. И се разбира от всички, както и да е загатната.
Понякога една глътка е достатъчна, за да се разпознае горчивият вкус на изказаното.

Според д-р Табаков „каменните сгради на тия два извора по предание са строени или преустроени от сливенския аянин Тахир ага, между 1810 и 1829 г. Тъй поправените бани са били владени от тоя аянин и наследниците му до 1870 г., когато турското правителство ги отстъпило за ползуване на сливенската
Тук минералната вода е гореща, достига 48ºС и достига значителен дебит – 17 л/сек. Те е нискоминерализирана, само 1,986 г на литър, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева и калциева, същевременно леко флуорна, съдържа 27 мг колоидарна метасилициева киселина на литър, с неутрална реакция, поради съдържание на СО2 – 287 мг/л. Обща водна твърдост е 20,8Н.
Тази минерална се прилага при:
– питейно индивидуално лечение – в зависимост от вида и степента на заболяването,
– външно индивидуално лечение – басейн, вани, душове
– иригационно под форма на клизми – очистителни лечебни, с лекарствени вещества разтворени в мин. вода или субаквална вана, промивка на цялото дебело черво.
С нея успешно се лекуват: стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания, увреждания на опорно-двигателния апарат  и на периферната нервна система.
Сливенски минерални бани се намира на 12 км. югозападно от гр. Сливен до главен път Бургас – София, на 245 м. надморска височина. В курорта съществуват останки от древноримска банска постройка.

Сливен е бил прочут център на оръжейното производството. Непосредствено след 1821 г. поради надигащият се бунт тюфекчийството е било силно ограничено. В този занаят са се изявявали най-добрите оръжейни майстори на епохата.
Сливенските тюфекчии били задължени да дават на турското правителството по 500 пушки годишно.
Според турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е била отново в разцвет се съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“
Тази цифра е била възприехме поради погромите около Заверата. Времето, когато гърци, румънци и българи са решили да отхвърлят турското господство по техните земи.
Невероятна е била сръчността на тези наши занаятчии. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.

В Сливен се говори, че преди Освобождението българските хайдути и революционери са били обесвани на известното дърво Стария бряст.
Но това е неточно.
За масова бесилка на поборниците е служела една круша с много разперени клони. Съществува автентична снимка на това дърво с обяснителен надпис, направена през 1888 година.
Тя се е намирала някъде около входа на сегашната сграда на съвета.
На Стария бряст е имало обесени, както и на почти всички дървета по улиците, само през Освободителната война, при отстъплението на турската армия след погрома на Сюлейман паша.

Според Википедията това понятие означава:“Преносимо периферно устройство с тясна специализация, което се характеризира с малък размер и се свързват със стандартизиран интерфейс за по-сложни устройства“.
Гаджет е заемка от английския език, която в разговорния език означава дреболия, щуротия…
Днес съществуват две теории за произхода на тази дума.
Първата се отнася за строителната компания Gazhet, която през 1866 г. трябвало да постави Статуята на свободата. Първоначално бил изграден миниатюрен вариант на статуята, от която дошло и наименованието на компанията.
Втората теория изглежда по-правдоподобна. Според нея думата произхожда от груб моряшки жаргон. Необразовани моряци наричат гаджет всички малки механични детайли на кораба, на които не знаели как се наричат или са забравили наименованията им. Много скоро, жаргон се е разпространил във всички войски на английскоговорещите страни, включително в авиацията и пехота.
Това е история на не съвсем литературния жаргон, която се е наложила като моден термин в техническия прогрес.