Седем милиарда души изглежда много. Но тази цифра се губи в броя на микроби на Земята. Само напластеното морското дъно съдържат около 10 милиона трилиона микроби, без да се броят онези, които са в земята или червата на човека.  При опита да изучи  даже зрънце от тази биомаса ще се получи поток от данни, който трудно може да се осъзнае.
Биологът Питър Ларсен буквално е потопен  в тези данни, получени от изследването на микробното разнообразие във водата на Ламанша. Но вместо да рисуват нови диаграми, Ларсен и неговите колеги превръщат микробните данни в музика.
Има определени условия, като например слънчева светлина, температура или концентрацията на фосфора във водата, които осигуряват структурата на данните и определят популацията на микробите. Тази структура позволява интуитивно да се използва музиката, за описване на широк спектър от природни явления.
В последно време е станало модерно да „се озвучават“ научните данни. Например, превръщането на слънчевите бури в пискливи дисонанси или транскрипцията на гама лъчите в симфония за пиано, виолончело и арфа. Един колега посъветвал Ларсен да преведе даните за водорасли в класическа музика, но той предпочел да изясни природните ритми на микробите.
Тъй като тези структурирани системи не могат да разполагат с достатъчни първоначални данни, резултатите ще трябва да се променят, за да се получи възприема музиката.
Ларсен се обърнал към по-малко строго ограничения джаз. За да направи това, той определил музикалните акорди на условията на околната среда, като слънчева светлина, температура, нивата на хранителните вещества, а след подбрал броя на микробите във всяка комбинация към определен звукоред. По такъв начин, акордите звучат различно в зависимост от местните условия на околната среда влияещи на популацията на микробите.
Повечето от опитите да се превърнат линейни данни в звуци е успешно, но всъщност не се подчинява на законите в музиката. Хубаво е, че това е възможно да се види в природните явления.

На 21 декември 2012 г. Anonymous  планира да пусне безопасна онлайн платформа TYLER за публикуване на информация за правителствата на различни страни, включително САЩ, които скриват данни от съгражданите си.
Група от Anonymous е говорила за конфликт при принудително събиране на средства и липсата на прозрачност във финансовите отчетни на WikiLeaks. Ставало е дума и за нарушаване на етичните норми.
TYLER е основани от Anonymous и неговите съюзници. Днес работи проектът PAR-Anoia. Миналата година е пуснат LocalLeaks и HackerLeaks.
Какво прави TYLER уникален в качеството си на разобличителен източник? Той няма стационарен сървър в Anonymous.
В TYLER се използва принципа на децентрализация и партньорската мрежа, основана на равнопоставеност на участниците. Теоретично, това го прави аналог на BitCoin или други P2P платформи, които не е невъзможно да се атакуват или да се затворят.

В по-дългосрочен план Япония ще създаде космически транспорт за голям брой хора, който ще ги прехвърля от едно място на друго.
Японската космическа агенция JAXA е публикувала модел на космическата капсула с обем 15 кубически метра, която прилича на капсулата Dream Chaser на компанията Sierra Nevada. Последната има товароподемност от 400 кг и може да се използва за превоз на хора или товари.
В JAXA работят над мини-совалка за пилотиран полет, която ще тежи около 12 тона и ще бъде напълно заредена.
Обсъждат се възможности за създаване на две различни версии на капсулата, които ще отговарят на вътрешния обем на капсула SpaceX Dragon. Вариант с маса 6985 кг разполага със собствен парашут за меко кацане, а с маса 8980 кг има платното за по-точна кацане в рамките на 3 километра. Освен това, първата версия на капсулата е предназначена за кацане във вода, а вторият – само за твърда повърхност.  И двете версии на капсулите са предназначени за полети на ниска орбита.
Технически двете капсули се основават на модел HTV-R, който ще разшири възможностите на  HTV. Всички проектирани апарати са направени от  материали на леки сплави, а за гориво се използват екологично чисти суровини.

Здраво укрепената и смятана от съвременниците за непревземаема крепост Варна е останала под властта на Византия повече от петнадесет години, след като Асен и Петър са освободили България от ромейско робство. Тя била завзета с тридневен пристъп едва през март 1201 г. от Калоян.
За освобождението на Варна цар Калоян приложил един непознат за времето си прийом. Той заповядал да се построи огромна обсадна кула, висока колкото градските стени и с ширина на крепостния ров. Българите изтикали тази машина до стената и като я използували едновременно за стълба и мост, нахлули в крепостта, сломили съпротивата на защитниците и върнали Варна към отечеството.

Животните са оцветени по два начина: едни имат „защитна“ окраска, благодарение на която се сливат със заобикалящата среда и могат да се скрият, а други имат „насочваща“ окраска, която ги прави видими по няколко причини. Зайците се отличават с това, че са оцветени и по двата начина. Когато лежат в леговището си, в храсти или на земята, ушите, главата, гърбът и хълбоците им са сиви. Животните се сливат със земята и се виждат едва когато ги наближите, оцветени са „защитно“. Но в момента, в който заекът разбере, че приближаващият неприятел ще го открие, той скача на крака и тръгва да бяга. Сега той сваля цялата си окраска, сивотата сякаш изчезва безследно, настъпва мълниеносна промяна. Ушите му са снежнобели, с черни връхчета, краката бели, а опашката е черно петно върху ослепително бял фон. Сега заекът е черно-бял. Окраската му вече е „насочваща“. Как става това? Много просто. Предната част на ушите му е сива, а задната — черно-бяла.
Черната опашка, окръжаващото я бяло петно и краката са прилепнали до земята. Заекът седи върху тях. Когато той седне, сивият плащ се разпростира и някак се уголемява, но щом животното скочи на крака, плащът изведнъж се свива и се появяват всички бели и черни петна и докато преди цялата му окраска шепти: „Аз съм бучка пръст“, сега тя вика с пълен глас: „Аз съм заек!“
Защо заекът прави всичко това? Защо трябва едно плашливо създание, което крепи живота си единствено на своята бързина, да оповестява по такъв начин съществуването си на целия свят, вместо да се скрие? Сигурно има уважителна причина за това.
Положително съществува известна полза, инак заекът не би се държал така. Работата е в това, че ако тревогата се окаже лъжлива, заекът мигновено разсейва заблудата, като показва истинската си окраска. От друга страна, ако непознатият се окаже койот, лисица или куче, те моментално забелязват, че имат работа със заек, и „разбират“, че няма смисъл да си губят времето да го преследват. В същност те си „говорят“ Така: „Това е заек, а на открито не мога да го хвана“. Те се отказват от преследването и това, разбира се, спестява на заека много излишно припкане и безпокойство.
Черно-белите петна са „националният мундир“ и „флаг“ на зайците. При по-слабите зайци тези петна са по-матови, а при силните са много по-големи и по-ярки.