На 11 септември 2001 г. Омар Едуардо Ривера, сляп специалист по изчислителна техника, работел на 71-вия етаж в Световния търговски център със своето куче-водач Дорадо.

Когато отвлеченият самолет се ударил в кулата, Ривера знаел, че за да се евакуира ще е необходимо много време, но той искал неговият лабрадор ретривър да се спаси, затова откачил каишката му от стълбището.

Омар смятал, че е загубен. Шумът и горещината били ужасяващи. Но той искал да даде шанс на кучето да се спаси. За това откачил каишката му. За последно ласкаво поразрошил козината му и му казал да си отива.

Дорадо бил отнесен няколко етажа по-надолу от тълпата бягащи хора. Но след няколко минути Ривера почувствал, как кучето бута с муцуната си краката му.

След това с помощта на колеги Ривера бил изнесен от сградата, което отнело почти час. Скоро след като се измъкнали, зданието се срутило.

Ривиера знае, че дължи живота си на своя четириног приятел.

Френският хумористичен вестник „La Bougie du Sapeur“ – „Свещта на сапьора“ излизал един път на четири години на 29 февруари.
До сега са излезли 9 броя на вестника.
Наред с другите неща в него се отпечатва кръстословица отговорите, на която могат да бъдат намерени в следващия бреой след четири години.
През 2004 г. е излязъл специален неделен брой, защото 29 февруари се падало в недела. Второто неделно издание е насрочено за 2032 г.
За „La Bougie du Sapeur“ можеш да се абонираш за 100 долара за цял век.

Скоро в затвора в североизточна Бразилия е била задържана котка. Тя много пъти е забелязвана от затворническите власти, но не е предизвиквала никакво подозрение.

Но един ден, един от надзирателите забелязал, че към животното е прикрепена торбичка. В нея имало мобилен телефон със зарядно устройство, няколко малки ножовки и други инструменти. Явно се е подготвяло бягство на затворници.

Изяснило се, че тази котка е отгледана от затворниците. По време на свижданията котката била взимана от някое семейство на затворник, а после я пускали обратно в затвора.

Така котката се връщала с „необходимия товар“.

Двама холандски бизнесмени решили, че святото място не трябва да е празно и купили в града изоставен параклис заедно със всичко вътре в него.

Сега в големият им двустепен дом има орган и прозорци със стъклописи. Обядват на масивни дъбови пейки от XIX век.

Разбира се, трябвало е да построят допълнителна стая отстрани. Но архитектите не се осмелили да построят баня на осветената земя.

Смята се, че първото оръжие, което имало винтообразни нарези в цевта се е появило в арсенала на Торино през 1476 г.

През 1522 г. баварския свещеник Мореций „обяснил“ причината за по-голямата точност на този вид оръжие. Според него, на куршума излитащи от гладката цев действали малки демончета, които го отклонявали от целта. А ако куршума се върти преди да излети, то демончетата не могат да го удържат.

През 1547 г. в Майнц бил проведен интересен експеримент, в които се сравнявали пушките с винтообразните и гладките цеви. Мишените били разположени на 200 крачки.

Първо двадесет човека стреляли с пушки, чиито цеви били винтообразно изрязани. Те стреляли с оловни куршуми. Целта била поразена само от девет човека.

След това същите тези двадесет човека стреляли с пушки с гладки цеви. Куршумите за тези пушки били от сребро и на тях имало изобразен кръст и те били осветени от местния архиепископ. Но това не помогнало, нито един изстрел не попаднал в мишената.

В резултат на този експеримент, архиепископът на Майнц заключил, че новият вид пушки имат дяволски произход и забранил да се използват в неговата епархия.

Новият вид оръжие дълго не намерило практическо приложение, защото оловните куршуми буквално се забивали в цевта, а за да се изстрелят се изисквало много време, което при сражение било недопустимо.