Първоначално дебеличката Лулу била подарена на рождения ден на една жена, но тя не искала да я вземе в дома си. Майката на рожденичката решила да се погрижи за прасенцето, от една страна от съжаление, от друга да осигури някой и друг тържествен обяд.

Недостатъкът от външността на свинчето се компенсирала с неговата съобразителност.

Когато приютилата я жена получила сърдечен пристъп свинята Лулу веднага се ориентирала и потърсила помощ.

До сега прасето не е напускало заграждението, в което е било затворено, но намерило начин да си отвори вратичката, Лулу напуснала двора и се добрала до пътя. Дочакала, до се зададе някоя кола и легнала на средата на пътя.

Първият й опит се провалил, никой не спрял, Тогава прасето притичало в дома , видяло как е стопанката му и пак хукнало към шосето.

След 45 минути един от шофьорите спрял. Може би си е мислил за някакво богато угощение.

Той хукнал след надигналата се от пътя Лулу и влязъл в дома, където намерил безпомощно лежаща жена. Позвънил веднага в Бърза помощ. Лекарите успели да спасят жената.

Лулу получила за награда поничка с мармалад. Не е много щедро но прасето е доволно.

За известния „Курс по теоретична физика“ на Ландау и Лифшиц често се пошегували, че в тези книги няма нито една мисъл на Лифшиц и нито една дума написана от ръката Ландау.

В тази шега има известна истина.

На една от вечерите в Политехническия музей в Москва, посветен на Ландау и Лифшиц ги попитали:

– Кака работят съавторите?

Евгений Михайлович Лифшиц вдигнал писалката си и каза:

– Писалката е моя.

Трябва да отбележим, че Ландау постоянно обсъждал всеки параграф с Лифшиц и често го карал да ги пренаписва.

Една година след откриването на рентгеновите лъчи Рьонтген получи писмо от един английски моряк.

„Господине, по време на войната в гърдите ми се заби куршум, но той не може да бъде отстранен , защото не се вижда. Чух, че сте открили лъчи, чрез които може да се види моят куршум. Ако е възможно, изпратете ми няколко лъча в плик. Лекарят ще види куршума и аз ще ви върна обратно лъчите“.

Рьонтген бил леко шокиран. Той му отговорил следното:

„В дадения момент аз не разполагам с толкова много лъчи. Но ако не ви затруднява, изпратете гърдите си. Ще намеря куршума и ще ви ги пратя обратно“.

На остров Тринидад се намира езерото Пич Лейк. То се състои от чист течен асфалт.
Това е най-големият резервоар в света от такъв вид.
Според прогнозите, при сегашното ниво на добив от него, езерото ще бъде възобновяем източник на асфалт в продължение на 400 години.
Други подобни езера има във Венецуела и Калифорния.

Американски биоинженерите са разработили технология за производство на нишесте в промишлени мащаби. Учените са използвали отпадъци от дървопрепаботвашо производство.

Според изследванията от 200 кг дървесна маса може да се получи 20 кг нишесте.

Този обем осигурява въглехидрати за 80 дни на един човек. Такова преобразуване ще струва до един милион долара.

При по-нататъшните експерименти ще се опрости процедурата и цената ще намалее до 40 долара.

Ако има 100 милиарда тона целулоза биоинженерите вярват, че е възможно да се произведе до 4,5 милиарда тона нишесте. Това два пъти превишава ежегодното световно производство на зърно и ще обезпечи една трета от населението на земята.